Корифи (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Корифи.
| Корифи Κορυφή | |
| — село — | |
  Корифи  Корифи  Корифи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 920 m |
| Население | 65 души (2021 г.) |
Корифи или Бурша (на гръцки: Κορυφή, до 1927 година: Μπόρσα, Борса[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 920 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 25 километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на около 15 километра югозападно от Цотили.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Бурша е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Борсия (Borsia), Сисанийска епархия, живеят 720 гърци.[4]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Бурша живеят 400 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бурша е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 83 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Борса (Μπόρσα), Населишка каза, живеят 470 гърци елинофони християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Бурша (Bourcha) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 415 гърци патриаршисти.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бурша остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μπόρσια са регистрирани 577 жители.[9]
В 1927 година името на селото е сменено на Корифи.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Църквата „Свети Атанасий“ в местността Палиокастро е най-стара в селото.[10]
В 1971 година на хълма Вигла е построен параклисът „Свети Илия“.[11]
Гробищният храм „Свети Георги“ първоначално е построен в 1857 година от майстор Николаос Анагносту от Либохово. Тази църква е разрушена в 1951 година, за да бъде построена нова, по-малка. Иконите от старата са пренесени в новата.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бара[13] | Μπάρα | Вурла | Βούρλα[14] | местност на СЗ от Корифи[13] |
| Баба[3] | Μπαμπα | Кацанорема | Καστανόρεμα[14] | река на И от Корифи[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 577[2] | 479[2] | 498[2] | 469[2] | 416[2] | 338[2] | 207[2] | 195[2] | 208[2] | 108 | 70 | 65 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 334. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Γεωργίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
