Дафнеро
| Дафнеро Δαφνερό | |
| — село — | |
  Дафнеро  Дафнеро  Дафнеро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 690 m |
| Население | 54 души (2021 г.) |
Дафнеро̀ или Вайпеш (на гръцки: Δαφνερό, катаревуса: Δαφνερό, Дафнерон, до 1927 година Βάιπες, Вайпеси[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Дафнеро е разположено 690 m надморска височина,[2] на тераса над река Бистрица (Алиакмонас) в югозападните склонове на планината Червена гора (Вуринос) на 10 km югоизточно от град Сятища и на 21 km югозападно от Кожани.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато за пръв път в кондиката на Завордския манастир в 1534, а по-късно отново в 1692 година и вероятно е заделено в около 1500 година. В местността Палеокастро (в превод Стара крепост) има следи от старо селище.[3]
В XIX век Вайпеш е село в Гревенската каза на Османската империя. Енорийската църква „Успение Богородично“ е от 1838 година.[3][4]
Васил Кънчов в статистиката си отбелязва Вайписъ през 1900 година като село в Анаселишка каза със 160 жители гърци християни и 160 гърци мохамедани, но има придвид най-вероятно днешното Химерино. На етническата си карта обаче той поставя Vaipes в Гребенската каза на мястото на днешното Дафнеро като чисто гръцко село.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вапис е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 64 къщи.[6]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев посочва, че във Vaïpis живеят 800 гърци патриаршисти.[7]
Жителите на селото подпомагат дейността на Гръцката въоръжена пропаганда на север в Костурско в 1903 - 1908 година. Дори местният албански бей Каплан подпомага гръцкия комитет и се среща с Павлос Мелас. Когато Каплан бей е принуден да напусне селото завещава богатството си на църквата и училището.[3][8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Вайпеси (Βαϊπεση), Гревенска каза, живеят 46 гърци елинофони християни.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вайпеш остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманското му население му се изселва в Турция и на негово място са настанени бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 23 семейства и 83 жители бежанци.[10]
През 60-те години започва масова емиграция отвъд океана към САЩ, Канада и Австралия. На 13 май 1995 година селото пострадва от Гревенското земетресение, което разрушава повечето къщи.[3]
Край селото има три църкви – „Свети Николай“, „Света Параскева“ и гробищната „Свети Атанасий“.[3]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 43[2] | 64[2] | 138[2] | 214[2] | 166[2] | 205[2] | 154[2] | 141[2] | 121[2] | 81 | 72 | 54 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 334. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-05. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΚΑΙ ΤΟ ΒΟΪΟ, архив на оригинала от 31 май 2014, https://web.archive.org/web/20140531124836/http://www.tovoion.com/products/%ce%bf%20%ce%bc%ce%b1%ce%ba%ce%b5%ce%b4%ce%bf%ce%bd%ce%b9%ce%ba%ce%bf%cf%83%20%ce%b1%ce%b3%cf%89%ce%bd%ce%b1%cf%83%20%cf%83%cf%84%ce%b7%20%ce%b4%cf%85%cf%84%ce%b9%ce%ba%ce%b7%20%ce%bc%ce%b1%ce%ba%ce%b5%ce%b4%ce%bf%ce%bd%ce%b9%ce%b1%20%ce%ba%ce%b1%ce/, посетен на 11 декември 2011
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
