Завордски манастир
| Завордски манастир Οσίου Νικάνορος Ζάβορδας | |
 | |
 Местоположение в Дескати | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Панагия |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Гревенска |
| Изграждане | 1534 г. |
| Статут | действащ |
| Завордски манастир в Общомедия | |
Завордският манастир „Свето Преображение Господне“ или „Свети Никанор“ (на гръцки: Ιερά Μονή Οσίου Νικάνορος Ζάβορδας), наричан също само Завордас) е манастир в Гърция. Духовно спада към Гревенската епархия на Цариградската патриаршия, а териториално - към дем Дескати на област Западна Македония.[1][2][3][4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът се намира в клисура от лявата (северна) страна на река Бистрица (Алиакмонас). Разположен е на около 45 km югоизточно от град Гревена и около 50 km южно от Кожани. Намира се на изток от най-близкото село Панагия (Тороник).[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е създаден от йеромонах Никанор (1491 - 1549) през XVI век. Никанор възстановява църквата „Свети Георги“, която днес носи неговото име, и прекарва няколко години в аскетско уединение, след което около 1534 година близо до тогавашното село Заворда (Забърдо) основава манастира „Преображение на Христос Спасителя“.
Манастирът подобно на атонските е организиран около вътрешен двор, постлан със сиви речни камъни от Бистрица.[2] Католиконът „Преображение Господне“ е изграден според надписа в 1534 година, а последните стенописи по него датират от XIX век. Представлява кръстокуполна църква във византийски стил. Стенописите, завършени в 1547 година, са приписвани на видния зограф Франкос Кателанос. Продълговатият нартекс е изписан от източната му страна от Георгиос Мануил от Селица в 1835 година със сцени от живота на Свети Никанор и светци, почитани в Охридската архиепископия. В 1869 година Мануил Георгиу от Селица изписва купола. От южната страна на католикона, в която по-рано е имало параклис на Свети Йоан, е гробът на основателя.[6][2]
През XVII – XIX век манастирът процъфтява духовно и икономически и влияе значително върху културния и стопанския живот на целия регион.[7] В 1873 година е построена камбанарията, според надписа на нея.[1]
В края на XIX век статистиката на Васил Кънчов отбелязва, че в прилежащото село Забърдо, чието име носи манастирът, живеят 17 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[8]
През XX век Завордският манастир преживява упадък. В началото на XXI век се правят последователни усилия за духовното възраждане на манастира и за възстановяването на монашеския живот. В него свещенодейства монахът Тимотей. Особено тържествено се отбелязват последователните празници Преображение Господне (6 август) и денят на успението на Свети Никанор (7 август).[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 18[5] | 51[5] | 28[5] | 23[5] | 19[5] | 41[5] | 7[5] | 3[5] | 3 | 2 | 15 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Δυτική Μακεδονία // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ а б в Αγ. Νικάνωρας // Παλιουριά Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2014-12-29. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Ιερά Μονή Οσίου Νικάνορα - Μεταμόρφωση του Σωτήρος, Ζάβορδα Γρεβενών // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
- ↑ Ιερά Μονή Οσίου Νικάνορα (Ζάβορδας) // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 25 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 122. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μονή Αγίου Νικάνορα // Greek Travel Pages. Посетен на 27 май 2016.
- ↑ Официален сайт на дем Дескати
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.
- ↑ Официален сайт на дем Дескати.
| ||||||||||||||||||||||||||||||
