Палюрия (дем Дескати)
| Палюрия Παλιουριά | |
| — село — | |
  Палюрия  Палюрия  Палюрия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
| Надм. височина | 480 m |
| Население | 325 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 512 00 |
Палюрия̀, още Земняч, Зимнач (на гръцки: Παλιουριά, до 1928 година: Ζημνιάτσι, Зимняци[1]), е село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 45 km югоизточно от град Гревена, от дясната (южна) страна на река Бистрица (Алиакмонас), в западното подножие на планината Вунаса, на 480 m надморска височина.[2][3]
На няколко километра на югоизток, в най-западните части на планината Камбуница (Камвуния) се намира Бунаският манастир „Свето Благовещение“ от XIII-XV век. В неговия иконостас има ценни икони от XVI-XVII век. Главните църкви на трите махали на селото са „Свети Георги“ (1754) на Горната (Ζμηάτζι Απανοχώρι), „Успение Богородично“ (1750) на Долната (Σμηάτζι Κατωχώρι) и „Свети Николай“ (възстановен в 1966) на Средната (Σμηάτζι Μεσοχώρι). Около селото са разположени храмовете „Света Троица“ (1901), „Света Параскева“ (1974), „Свети Атанасий“ (2006) и „Света Неделя“.[4][5]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XVI век в документи на Завордския манастир се споменават три отделни селища Горно, Средно и Долно Смядзи. Смята се, че те се обединяват около 1860 година. По това време при Земняч се сливат османските пътища от Сервия и Еласона за Гревена.[6]
В края на XIX век Земняч е гръцко християнско село в югоизточната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Земнячъ (Зимначъ) живеят 325 гърци.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Земняч е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 43 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Зимячи (Ζημιάτσι), Гревенска каза, живеят 170 гърци елинофони християни.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Земняч влиза в състава на Кралство Гърция. В 1927 година в него са заселени малоазийски и понтийски гърци бежанци.[10]
През 1928 година името на селото е сменено на Палюрия.[2]
Населението произвежда жито и овошки, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 178[2][11] | 140[2] | 254[2] | 480[2] | 457[2] | 586[2] | 451[2] | 415[2] | 392[2] | 412 | 352 | 325 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Палюрия
Йоанис Антониу (Ιωάννης Αντωνίου), гръцки андартски деец от трети ред[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 116. (на македонска литературна норма)
- ↑ Το μοναστήρι της Ευαγγελίστριας // Δήμος Δεσκάτης. Архивиран от оригинала на 2014-08-16. Посетен на 14 май 2014 г.
- ↑ Официален сайт на дем Дескати.
- ↑ Παλιουριά Γρεβενών (Ζημνιάτσι) – Ιστορία – Τοπωνύμια // Greveniotis.gr. Посетен на 30 юни 2016.
- ↑ Сайт на Палиурия Архив на оригинала от 2011-02-06 в Wayback Machine..
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Γρεβενών, Τουριστικός Οδηγός Νομού Γρεβενών. Αναπτυξιακή Νομού Γρεβενών, 2002. σ. 227-234. Посетен на 17 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-17 в Wayback Machine.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||
