Успение Богородично (Палюрия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως Θεοτόκου | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Палюрия |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | Гревенска |
Изграждане | 1750 г. |
Състояние | действащ храм |
„Успение Богородично“ (на гръцки: Κοιμήσεως Θεοτόκου) е възрожденска православна църква в гревенското село Палюрия, Егейска Македония, Гърция, част от Гревенската епархия на Вселенската патриаршия.[1]
Храмът е разположен в Долната махала на селото – Σμηάτζι Κατωχώρι. Храмът е построен в 1750 година. В същия период отчасти е изписана и вътрешността – апсидата и части от стените на наоса. Ценните стенописи са дело на неизвестен зограф. В храма са запазени икони дело на самаринските жудожници Симо и Йоан.[1] В средната зона на иконостаса, над царските двери има надпис:
„ | Ανηστορήθη ούτος ο ιερός Τέμπλος κε ανηγέρθη δια συνδρομής κε εξόδου Αθανασίου ιερέως κε κώστα ιερέως κε ιερομόναχοι Αργίρι κε ζίσις έτος 1757 Φεβρουαρίου 26[1]
Направи се този свещен иконостас с помощта на Атанасий свещеник и Коста свещеник и йеромонасите Аргир и Зиси в годината 1757 февруари 26 |
“ |
В левия ъгъл над северната врата има сходен надпис:
„ | 1757. Ανηστορήθη ούτος ο τέμπλος της υπεραγίας Θεοτόκου κε αειπαρθένου Μαρίας δια συνδρομής κε εξόδου Κώστα ιερέος. Αθανασίου ιερέος,ιερομονάχοι κε επίλιπι χόρα όλι[1] | “ |
В 1995 година храмът пострадва силно от Гревенското земетресение, след което е възстановен.[1]
Иконата на Света Богородица (1862), подписана „ιστορήθη αύτη ι εικών διά χειρός Σίμου κε Ιωάννου σαμαριναίου“ е дело на Йоан Самарински и брат му Симо.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Παλιουριά Γρεβενών (Ζημνιάτσι) – Ιστορία – Τοπωνύμια // Greveniotis.gr. Посетен на 30 юни 2016.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 344. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
|