Трифили (дем Дескати)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Трифили.
| Трифили Τριφύλλι | |
| — село — | |
  Трифили  Трифили  Трифили | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
| Надм. височина | 480 m |
| Население | 103 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Трифили, също Синица, Синца, Синища, Сленица (на гръцки: Τριφύλλι, катаревуса Τριφύλλιον, Трифилион, до 1927 година: Σύνιστα, Синиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 480 m надморска височина,[2] на около 35 km югоизточно от град Гревена, на географската граница на Македония с Тесалия. На юг граничи с тесалийското село Аспроклисия
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В местността Лубница край селото се намира богатата на стенописи църква „Успение Богородично“, издигната в начало на XVIII век. В същата местност се намира и църквата „Свети Георги“. Храмът в самото Трифили е посветен на Свети Харалампий и на Св. св. Константин и Елена,[3] а гробищният „Успение Богородично“ е от XVIII век.[4][5]
В края на XIX век Синица е гръцко християнско село в югоизточния край на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Сленица (Сница) живеят 158 гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сленица е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 26 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Синца (Σίντσα), Гревенска каза, живеят 110 гърци елинофони християни.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Синица влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Трифили (в превод – детелина).[2]
Населението произвежда жито, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 135[2][10] | 151[2] | 164[2] | 210[2] | 205[2] | 273[2] | 245[2] | 199[2] | 198[2] | 184 | 141 | 103 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 129. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 202.
- ↑ ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 12 юни 2018. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 129-130. (на македонска литературна норма)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||
