Трикокия
| Трикокия Τρικοκκιά | |
| — село — | |
  Трикокия  Трикокия  Трикокия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 180 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Трикокия, също Чатурия, Чатурния (на гръцки: Τρικοκκιά, до 1927 година: Τσαπουρνιά, Цапурния[1]), е село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 580 m надморска височина,[2] на географската граница на Македония с Тесалия. Намира се на около 35 km югоизточно от град Гревена в северното подножие на Старба.[3][4] На юг граничи с тесалийските села Теотокос и Аспроклисия.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според някои твърдения основателите на селото са строители преселници от Епир, от селищата около град Коница.[5]
В края на XIX век Чатурия е погранично село в югоизточния край на Гребенската каза на Османската империя. След присъединяването през 1881 година на Тесалия към Кралство Гърция новата османо-гръцка граница минава на около един километър южно от селото. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година Чатурия е смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично село, в което живеят 135 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 130 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чапурно е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 53 къщи.[7] Същевременно Чапурния е показано като чисто гръцко село в Еласонската каза на Серфидженския санджак с 29 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Цапурния (Τσαπουρνιά), Гревенска каза, живеят 304 гърци елинофони християни.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чатурия влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Трикокия.[2]
На храмовия празник на църквата „Света Параскева“ (26 юли) в местността Калаподи се стичат от много хора от региона за да почетат чудотворната икона на светицата.[5] Основната селска църква „Успение Богородично“ е от втората половина на ХІХ век. На нейния празник Голяма Богородица (15 август) се провежда главният селски събор.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Магазия[11] | Μαγαζιά | Ксефото | Ξέφωτο[12] | местност (551 m) СЗ от Трикокия[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 396[2][13] | 324[2] | 327[2] | 436[2] | 403[2] | 476[2] | 403[2] | 398[2] | 320[2] | 305 | 235 | 180 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Трикокия
Панос Зидрос (Панайотис Зидрос) (1630 – 1750), известен гръцки клефт (хайдутин).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 134. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 253. (на гръцки)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Официален сайт на бившия дем Хасия, архив на оригинала от 27 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080927065415/http://www.xasia.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=6&Itemid=13, посетен на 28 юни 2010
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 68. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Γρεβενών, Τουριστικός Οδηγός Νομού Γρεβενών. Αναπτυξιακή Νομού Γρεβενών, 2002. σ. 227-234. Посетен на 17 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-17 в Wayback Machine.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||
