Карперо
| Карперо Καρπερό | |
| — село — | |
  Карперо  Карперо  Карперо | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
| Надм. височина | 510 m |
| Население | 708 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
| Телефонен код | 2462 |
Карперо, Дименица или Диминица (на гръцки: Καρπερό, катаревуса: Καρπερόν, Карперон, до 1927 година: Δημηνίτσα, Диминица[1]) е село в Република Гърция, дем Дескати на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 30 km югоизточно от град Гревена, от дясната (южна) страна на река Бистрица (Алиакмонас) на надморска височина от 510 m.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]На 10 май 1854 година в местността Филури на няколко километра в посока село Димитра въстаническите сили на гръцкия революционер Теодорос Зякас побеждават превъзхождащи османоалбански войски.[2][4]
В края на XIX век Дименица е гръцко християнско село в южната част на Гревенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Дименица живеят 260 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дименица е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Диминица (Δημηνίτσα), Гревенска каза, живеят 270 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дименица влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 20-те години на XX век след Лозанския договор в селото са заселени бежанци от Понт и Мала Азия.[3] През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от местно гръцко население и новодошли бежанци, като последните са 68 семейства или 231 жители.[8][3]
През 1927 година името на селището е сменено на Карперо.[3]
Селото е богато, тъй като землището е плодородно. Населението произвежда жито и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цумари[9] | Σουβαρί | Каваларис | Καβαλλάρης[10] | местност С от Карперо, по десния бряг на Бистрица[9] |
| Караули[11][9] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[10] | връх ЮИ от Карперо[9][11] |
| Цифлики[11][9] | Τσιφλίκι | Агроктима | Αγρόκτημα[10] | местност СЗ от Карперо[9][11] |
| Варунгес[11][9] | Βαρούγκες | Анаврито | Άναβρυτό[10] | хълм (476 m) И от Карперо[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 278[3][12] | 274[3] | 463[3] | 742[3] | 480[3] | 770[3] | 790[3] | 787[3] | 700[3] | 1457 | 556 | 457 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В района на селото има три църкви: „Свети Атанасий“, „Свети Архангели“ и „Света Троица“.[13] На храмовия празник на последната (Свети Дух) се провежда традиционният селски събор. От 16 до 19 август в селището се провежда панаир с търговска насоченост.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Карперо
Атанасиос Зелинис (Αθανάσιος Ζελίνης), гръцки андартски деец, водач на чети[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г. (на гръцки)
- ↑ а б в Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Γρεβενών, Τουριστικός Οδηγός Νομού Γρεβενών. Αναπτυξιακή Νομού Γρεβενών, 2002. σ. 227-234. Посетен на 17 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-17 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 114. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Хасия, архив на оригинала от 27 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080927065400/http://www.xasia.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=4&Itemid=11, посетен на 29 юни 2010
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Καρπερό // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 20 януари 2015.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||
