Клима (дем Горуша)
Клима Κλήμα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Населица |
Надм. височина | 550 m |
Население | 41 души (2021 г.) |
Клима или Фуркач (на гръцки: Κλήμα; до 1927 година: Φραγκάτσι, Франгаци или Φουργκάτσιον, Фургацион[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 550 m надморска височина,[2] на около 10 km южно от град Неаполи (Ляпчища). На юг граничи с гревенското село Агиос Георгиос (Чурхли).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В гробищната църква „Света Параскева“ има запазени византийски стенописи.[4] Параклисът „Животворящ източник“ е построен в 1871 година отвъд река Праморица.[5]
В края на XIX век Фуркач е гръцко село в южния край на Населишката каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година във Фуркачъ живеят 90 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Фургач е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 18 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Фургацион (Φουργκάτσιον), Населишка каза, живеят 100 гърци елинофони християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев във Фургач (Fourgatch) има 90 гърци патриаршисти.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Фуркач остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт във Φουργκάτσιον са регистрирани 116 жители.[10]
През 1927 година името на селото е променено на Клима.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Енорийският храм на селото е посветен на Свети Николай.[11]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 116[2] | 99[2] | 160[2] | 214[2] | 224[2] | 212[2] | 156[2] | 122[2] | 90[2] | 100 | 97 | 41 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 348. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί – Εξωκλήσια της Ζωοδόχου Πηγής στην Περιοχή του Βοΐου // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
|