Направо към съдържанието

Химерино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Химерино
Χειμερινό
— село —
Гърция
40.34° с. ш. 21.375° и. д.
Химерино
Западна Македония
40.34° с. ш. 21.375° и. д.
Химерино
Кожанско
40.34° с. ш. 21.375° и. д.
Химерино
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина660 m
Население44 души (2021 г.)

Химерино, Вайпис или Ваипис (на гръцки: Χειμερινό, Химерино, катаревуса: Χειμερινόν, Химеринон, до 1927 година: Βάιπες, Вайпес[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.

Селото е разположено на 660 m надморска височина,[2] на около 3 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич). Землището на селото се простира по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според Васил Кънчов в края на XIX век Ваúписъ е цялостно гръкоезично, но конфесионално смесено село в Населишка каза на Османската империя, в което живеят 160 гърци мохамедани (валахади) и 160 гърци християни.[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Вайпеси (Βαϊπεσι), Населишка каза, живеят 200 валахади.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година то остава в Гърция.

В средата на 20-те години мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село с 61 семейства и 216 жители.[6]

В 1927 година името на селото е сменено на Химеринон.[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 321[2] 361[2] 217[2] 354[2] 249[2] 216[2] 160[2] 123[2] 84[2] 87 50 44
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 334. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  5. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012