Химерино

Химерино
Χειμερινό
	Химерино Χειμερινό
— село —
	Химерино Химерино Химерино
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Горуша
Географска област	Населица
Надм. височина	660 m
Население	44 души (2021 г.)

Химерино, Вайпис или Ваипис (на гръцки: Χειμερινό, Химерино, катаревуса: Χειμερινόν, Химеринон, до 1927 година: Βάιπες, Вайпес^[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 660 m надморска височина,^[2] на около 3 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич). Землището на селото се простира по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.^[3]

История

В Османската империя

Според Васил Кънчов в края на XIX век Ваúписъ е цялостно гръкоезично, но конфесионално смесено село в Населишка каза на Османската империя, в което живеят 160 гърци мохамедани (валахади) и 160 гърци християни.^[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Вайпеси (Βαϊπεσι), Населишка каза, живеят 200 валахади.^[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година то остава в Гърция.

В средата на 20-те години мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село с 61 семейства и 216 жители.^[6]

В 1927 година името на селото е сменено на Химеринон.^[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	321^[2]	361^[2]	217^[2]	354^[2]	249^[2]	216^[2]	160^[2]	123^[2]	84^[2]	87	50	44

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 334. (на македонска литературна норма)
↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_334-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 334. (на македонска литературна норма)

[3] По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.

[5] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)

[6] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]