Химерино
Химерино Χειμερινό | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Населица |
Надм. височина | 660 m |
Население | 44 души (2021 г.) |
Химерино, Вайпис или Ваипис (на гръцки: Χειμερινό, Химерино, катаревуса: Χειμερινόν, Химеринон, до 1927 година: Βάιπες, Вайпес[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 660 m надморска височина,[2] на около 3 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич). Землището на селото се простира по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според Васил Кънчов в края на XIX век Ваúписъ е цялостно гръкоезично, но конфесионално смесено село в Населишка каза на Османската империя, в което живеят 160 гърци мохамедани (валахади) и 160 гърци християни.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Вайпеси (Βαϊπεσι), Населишка каза, живеят 200 валахади.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година то остава в Гърция.
В средата на 20-те години мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село с 61 семейства и 216 жители.[6]
В 1927 година името на селото е сменено на Химеринон.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 321[2] | 361[2] | 217[2] | 354[2] | 249[2] | 216[2] | 160[2] | 123[2] | 84[2] | 87 | 50 | 44 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 334. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
|