Дафни (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дафни.
| Дафни Δάφνη | |
| — село — | |
  Дафни  Дафни  Дафни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 1040 m |
| Население | 34 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | 50002 |
Дафни или Драмища (на гръцки: Δάφνη, Дафни; през 1927 - 1930 година: Μακρυπλαγιά, Макриплагия;[1] до 1927 година: Δράμιστα, Драмиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 1040 m надморска височина,[3] в източното подножие на планината Горуша (Войо), на 30-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозадно от Цотили.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Край селото има останки от две стари селища - Сниверго или Снивиро (Σινίβεργον, Σνίβιρο) и Дзирани (Τζιρανή),[5] разположено на 3 km североизточно, от което е запазена църквата „Света Параскева“.[6]
В края на XIX век Драмища е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Драмища живеят 270 гърци християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драмища е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 54 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Драмища (Δράμιστα), Населишка каза, живеят 170 гърци елинофони християни.[9]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев в селото има 270 гърци патриаршисти.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Драмища остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Макриплагия, а след още три години – на Дафни.[3]
В 1913 година е построен параклисът „Свети Атанасий“.[11]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 257[3] | 178[3] | 229[3] | 205[3] | 164[3] | 137[3] | 94[3] | 72[3] | 63[3] | 60 | 31 | 34 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дафни
Стефан Нукас (1836 – 1931), гръцки просветен деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 338. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 65. (на гръцки)
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
