Направо към съдържанието

Цотили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цотили
Τσοτίλι
— село —
Гърция
40.2625° с. ш. 21.3242° и. д.
Цотили
Западна Македония
40.2625° с. ш. 21.3242° и. д.
Цотили
Кожанско
40.2625° с. ш. 21.3242° и. д.
Цотили
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина840 m
Население1453 души (2021 г.)
Пощенски код500 02
Цотили в Общомедия

Цотили или Цотил (на гръцки: Τσοτίλι, катаревуса Τσοτίλιον, Цотилион) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша (Войо), административната област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 840 m надморска височина,[1] на 8 km югозападно от Неаполи (Ляпчища).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Ученици и учители в гимназията в Цотили в учебната 1906 - 1907 година. Седнал отляво е Йоанис Сефериадис от Нигде, учител по гръцки, а седнал отдясно - Темистоклис Мосхидис от Родосто, учител по турски език

В края на XIX век Цотил е село в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Тонтилион (Tontillion), Сисанийска епархия, живеят 670 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цотилъ (Сотилъ) има 50 жители гърци християни, 250 гърци мохамедани, 120 власи и 20 цигани.[4]

През 1871 година в Цотили е основана гръцка гимназия под егидата на Патриаршията, която е едно от най-важните гръцки образователни заведения в Югозападна Македония.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Цотили (Τσοτύλι), Населишка каза, живеят 237 гърци елинофони, 63 гърци влахофони, от които никой не се румънее[6] 250 валахади и 300 гърци християни.[7]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Цотили, март 1904 година. Димитриос Голицис (първи отдясно) от Българска Блаца в Цотилската гимназия до Панделис Цамисис, преподавател по гръцки в гимназията, по-късно директор на Костурската гимназия

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Цотил остава в Гърция. Според популярно гръцко издание от 1932 година към началото на 20-те години Цотили е имало около 150 семейства валахади и 40 християни.[8] В общинския съвет избран в 1920 година влизат Котас Флоинис (Κώτας Φλιώνης), Константинос Рангазас (Κωνσταντίνος Ραγκαζάς), Й. Льольос (I. Λιόλιος), Д. Пинетас (Δ. Πινέτας), Хасан Зекир (Χασάν Ζεκίρ), Тефик Ислам (Τεφήκ Ισλάμ) и Исмаил Ибрахим (Ισμαήλ Ιμπραήμ).[9]

Мюсюлманското население на Цотили се изселва в Турция в 1923 година по спогодбата за размяна на население и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Цотили е представено като смесено местно-бежанско село с 86 бежански семейства и 339 души бежанци.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Цотили на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хасан Калива[2] Χασάν Καλύβα Периохи Περιοχή[11] местност на ЮЮЗ от Цотили[2]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 884[1] 959[1] 852[1] 1321[1] 2113[1] 1554[1] 1684[1] 1454[1] 1350[1] 1596 1545 1453

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има няколко църкви. Централната е „Свети Атанасий“, построена в 1858 година.[12] „Свети Пророк Илия“ е построена при митрополит Поликарп в 1963 година на мястото на разрушен малък параклис.[13][14] „Свети Павел“ (7,2 х 5,9 m) е построена във византийски стил на частен имот от Милтиадис Михалидис, за да се помни за едноименната църква в Хакакса, откъдето Михалидис са изселени в 1924 година.[15] В 1970 година с помощта на архимандрит Хрисостом Зафиропулос е построен параклисът „Света Параскева“ (10 х 6 m) на мястото на малка едноименна църквичка от османско време.[16] Вляво от пътя за Ляпчища е църквата, известна като „Свети Нектарий“, но посветена и на Свети Йоан Златоуст и Свети Безсребреници. Строежът и започва в 1978 година и е осветена на 5 юни 1988 година от митрополит Антоний.[17] В 1958 година е възстановена църквата „Света Марина“ на мястото на разрушена по времето на Али паша Янински църква.[18]

След ислямизацията на християните в селото енорийската църква „Свети Георги“ е превърната в джамия. В 1875 година валахадите разрушават джамията и построяват нова. Интериорът на стените е украсен с арабески и цитати от Корана. Минарето на джамията е било високо и внушително. Джамията е опожарена през 1943 година.[19]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 351. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  5. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 166. (на английски)
  6. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
  7. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  8. ↑ Vacalopoulos, Apostolos, E. History of Macedonia 1354-1833, Thessaloniki, 1973, p. 348.
  9. ↑ ΒΑΛΑΑΔΕΣ ΤΗΣ ΑΝΑΣΕΛΙΤΣΑΣ // Το Βόιον. Посетен на 2 ноември 2013 г.[неработеща препратка]
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  12. ↑ Άγιος Αθανάσιος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  13. ↑ Προφήτης Ηλίας Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  14. ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  15. ↑ Απόστολος Παύλος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  16. ↑ Αγία Παρασκευή Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  17. ↑ Άγιος Νεκτάριος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
  18. ↑ Εκκλησίες Κοζάνης // Δυτική Μακεδονία: Μνημεία, παράδοση, εκδρομές, δραστηριότητες. Архивиран от оригинала на 2018-02-18. Посетен на 17 февруари 2018.
  19. ↑ Άγιος Γεώργιος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цотили&oldid=12344847“.