Рокастро
| Рокастро Ρόκαστρο | |
| — село — | |
  Рокастро  Рокастро  Рокастро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 0 души (2011 г.) |
Ро̀кастро (на гръцки: Ρόκαστρο, Рокастро; катаревуса: Ρόκαστρον, Рокастрон) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 800 m надморска височина,[1] в областта Населица на около 15 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и 5 km южно от Цотили.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото произлиза от Орео Кастро (Ωραίο Κάστρο), хубава крепост.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Рокастро е по-старите населишки села, тъй като в църквата „Свети Димитър“ в Драгасия (Дислап) има икона, споменаваща името на селото и дата 1136 (Δια συνδρομής εις Χριστόν χορίο Ρόκαστρο ΑΡΛΣΤ).[3]
В края на XIX век Рокастро е гръцко село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Рокастронъ живеят 65 гърци християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рокастро (Рокистрон) е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 15 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Рокастрон (Ρόκαστρον), Населишка каза, живеят 35 гърци елинофони християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев селото е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 65 гърци патриаршисти.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Рокастро остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Рокастрон (Ρόκαστρον) са регистрирани 114 жители.[8]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти.[1]
Църквата на селото е посветена на Свети Атанасий.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 114[1] | 89[1] | 80[1] | 72[1] | 82[1] | 71[1] | 26[1] | 2[1] | 1[1] | 0 | 0 | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 346. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
