Густав Вайганд
| Густав Вайганд Gustav Weigand | |
| германски езиковед | |
 | |
| Роден |
1 февруари 1860 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | Лайпцигски университет |
| Густав Вайганд в Общомедия | |
Густав Вайганд (на немски: Gustav Weigand) е германски езиковед, специалист по балканските езици и особено балканските романски езици - румънски, арумънски и мъгленорумънски. Вайганд има важни приноси в румънската диалектология и в изследването на връзките между езиците в Балканския езиков съюз.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Дуйсбург, Вайганд учи романска филология в Лайпциг и в 1888 година пише докторат върху арумънския език в района на Олимп. Хабилитационният му труд от 1892 година е върху мъгленорумъните. На следната 1893 година Вайганд основава Румънския институт към Лайпцигския университет, първата подобна институция извън Румъния. От 1896 година е професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет.
Вайганд прави много теренни проучвания на Балканите, за които му спомага доброто познаване на повечето балкански езици – албански, арумънски, български (западен и източен диалект), гръцки (димотики и катаревуса), сръбски, турски и ладински. В 1908 година публикува „Лингвистичен атлас на румънското езиково землище“, първия подобен труд в областта на романската лингвистика. През Първата световна война извършва етнографски проучвания в Македония, чиито резултати са публикувани в 1923 година под заглавието „Етнография на Македония“.
Вайганд е член-кореспондент на Румънската академия (от 1892 г.) и на Българската академия на науките (от 1902 г.), както и член на Македонския научен институт в София.[2][3] Вайганд участва в подготовката на Албум-алманах „Македония“ в 1931 година.[4]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Густав Вайганд са наречени улици в София (Карта), Пловдив[5] и Варна.
По-важни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- (1888): Die Sprache der Olympo-Walachen. PhD thesis, University of Leipzig.
- (1892): Vlacho-Meglen. Eine ethnographisch-philologische Untersuchung. Leipzig.
- (1894): Die Aromunen / Ethnographisch – Philologisch – Historische Untersuchungen. Leipzig.
- (1908): Linguistischer Atlas des dacorumänischen Sprachgebiets. Leipzig: Barth.
- (1923): Ethnographie Makedoniens. Leipzig.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Вайганд за Македония и македонския въпрос“, статия от професор Иван Георгов, публикувана в сп. „Отец Паисий“, София, год. III, бр. 3 и 4, февруари 1930
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 579.
- ↑ Bochmann, Klaus (2005): "Gustav Weigand: Zum 75. Todestag am 8. Juli 2005". University of Leipzig[неработеща препратка].
- ↑ Професор Густав Вайганд Архив на оригинала от 2014-10-22 в Wayback Machine., promacedonia.com.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3.
- ↑ Ул. Густав Вайганд // bgmaps.com.
|
