Кривци
- Тази статия е за дебърското село в Северна Македония. За гревенското село в Гърция, чието име до 1927 година е Кривци, вижте Кивотос.
Кривци Кривци | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Дебър |
Географска област | Поле |
Надм. височина | 1002 m |
Население | 9 души (2002) |
Пощенски код | 1250 |
Кривци в Общомедия |
Кривци (на македонска литературна норма: Кривци; на албански: Krivca) е село в Северна Македония, в община Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Дебър в югозападните склонове на планината Дешат.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името Кривци идва от прилагателното крив, вероятно свързано с някаква характеристика на жителите от типа на „криво работят“. Село със същото име Кривци има в Южно Гревенско - днес Кивотос.[1]
В Слепченския поменик от втората половина на XVI век селото е споменато като Кривчин, а в Бигорския поменик като Кривцы.[1]
В XIX век Кривци е смесено българо-албанско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кривци (Crivtzi) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 95 помаци и 104 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кривци има 80 жители българи християни и 250 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кривци е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 56 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кривди има 48 българи екзархисти.[5]
През 1906 година, при сражение на османска войска с разбунтували се арнаути, привърженици на Шакир бег Егеноски, джамията в селото е резрушена.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кривци има 3 български екзархийски и 45 албански мюсюлмански къщи.[7]
При избухването на Балканската война трима души от Кривци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Кривци е част от Банищката община на българската Дебърска околия.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители албанци.[10]
Националност | Всичко |
македонци | 0 |
албанци | 9 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Дебър, година ІІ, брой 20, 16 декември 1906, с. 1.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
|