Отишани
| Отишани Отишани | |
| — село — | |
 | |
  Отишани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 839 m |
| Население | 530 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Телефонен код | 046 |
| Отишани в Общомедия | |
Отѝшани или Отишане (на македонска литературна норма: Отишани; на албански: Otishani) е село в Северна Македония, в община Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Голо бърдо над Дебърското езеро до границата с Албания. Разположено е в широката долина на един малък и къс поток и има две махали – Горната махала или Варсовци и Долната махала или Присой. В долината на Мирешица е имало чифлик Йогленик, а при устието на реката е бил чифликът Миреш. Височините около селото са Старо гумно, Врабич, Висока кула. Нивите са в местностите Рецисте, Стара нива, Мартиница, Булки, Гура, Рамни, Краста. Около селото и най-вече на Върбич и Краста има малки гори. Селото има и два извора (кайнаци) Гущица и Стари Студенец. Поради липса на вода в миналото отишанци са купували вода от Мало Острени през река Мирешица.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Отишани е село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Отишани (Otichani) е посочено като село с 27 домакинства, като жителите му са 36 помаци и 54 българи.[2]
Отишани е от дюлгерските селища на Голо бърдо. Един от най-известните му първомайстори е бил Петко който се подписва като мимар, т.е. архитект. Негово дело е чудесната черква „Света Богородица“ изградена в 1848 година в град Дебър. Върху западния ѝ фронтон Петко се изобразява каменоделски релеф с по-сложна композиция.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Отишане има 25 жители българи християни и 240 българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Остишани е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 51 къщи.[5]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Отишани има 24 българи християни, всички екзархисти.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Отишани има 1 българска екзархийска къща и 42 помашки къщи.[7] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Опишани има 12 български къщи с 56 жители.[8]
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че в Отишани и Тучепи има 5 български къщи.[9]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Отишане е част от Требищката община на българската Дебърска околия.[10]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че в селото има 46 семейства, от които 43 мюсюлмани и 3 православни. То купно на две махали, като православните живеят отделно. Има две джамия, по една във всяка махала и две гробища – едното на Рамни под училището и второто На Църков под Умища. Под къщата на Якимович има голямо православно гробище обрасло вече с гора. Филипович записва предания, че селото е било православно, и че местните мюсюлмански родове са помюсюлманчени християни. В селото имало три църви, които към 1940 година са църквища обрасли с дървета: „Свети Никола“ над селото, „Света Петка“ с гробище на Стара нива и „Рождество Богородично“ над Долната махала. Малобройното православно население продължава да прави „малък панаир“ на Богородица и „голем панаир“ на Никулден.[1] Според местните православни селото в миналото е било олямо и на ливадата при църквата Света Петка играели по четиридесет невести, но ги ударила чума и останали само три семейства. Някои православни семейства се изселили в Солун. Според Филипович старинни мюсюлмански родове са Абазовци и Батмановци (14 семейства), Джаферовци и Исмаиловци с клон Муратовци (9 семейства), Минчовци и Вейсиловци (7 семейства), Патовци (3 семейства), Байрамовци (2 семейства), Бакловци (2 семейства). Преселници има от Тучепи и от Торбач. Православни са Джоровци, 3 семейства в една къща със слава на Свети Никола и Малка Богородица, които се смятат за стар род в селото. Делят се на Якимовичи (2 семейства) и Митровичи.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 530 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 302 |
| албанци | 46 |
| турци | 170 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 12 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Отишани
Алмир Капланоски (р. 1983), скулптор и поет от Северна Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 30.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2, Късно средновековие и Възраждане, София, 2006, стр. 401 – 402.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 31.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 септември 2007
| |||||||||||
| ||||||||||||||
