Мало Окщун
| Мало Окщун Okshtun i Vogël | |
| — село — | |
  Мало Окщун | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
Мало Окщун (на албански: Okshtun i Vogël) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, до границата със Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Окщон (Okshton) е посочено като село с 40 домакинства със 79 жители помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Окшутинъ е село в Грика Вогъл (Мала река) и в него живеят 390 души албанци мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Окщун е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 129 къщи.[3]
В Албания
[редактиране | редактиране на кода]След Балканската война в 1912 година Мало Окщун попада в Албания.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Окщунъ е част от Кленската община на българската Дебърска околия.[4]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Окщун е отбелязано като село с 200 къщи българи мохамедани.[5]
Йован Хадживасилевич пише в 1924 година, че преди 80 години в селото още е имало християни, от които някои - Смилевци и Матевци, се изселват в Дебър. В топографията и родовите имена има много „сръбски облици“, макар и помюсюлманчените жители да са се и поалбанчили след сблъсък с албанци. В 1940 година Миленко Филипович пише, че Окщун (Оштун), или на албански Окшетин е чисто мюсюлманско албанско село. Един албански род със „сръбско“ име и потекло - Стойковци, дава лекари за пушечни рани. Над селото, на Каптина, са развалините на църквата „Света Петка“.[6]
До 2015 година селото е част от община Острени.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
