Торбач
| Торбач Tërbaç | |
| — село — | |
  Торбач | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 615 m |
Торбач, Торбачи, Торбаче или Търбачи (на албански: Tërbaç или Tërbaçi, Търбач, Търбачи) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, между Вичища и Голеища.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Торбаче (Torbatché) е посочено като село с 30 домакинства с 68 жители албанци мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Торбачи живеят 130 души българи мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Торбаче е смесено българско християнско-мохамеданско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 30 къщи.[3]
В Албания
[редактиране | редактиране на кода]След Балканската война в 1913 година Торбачи попада в новосъздадена Албания.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Торбаче е част от Малоостренската община на българската Дебърска околия.[4]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Торбач е отбелязано като село с 25 къщи българи мохамедани.[5]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Торбачи, Торбаче, Търбач (Торбачи, Торбаче, Трбач) е чисто „сръбско мюсюлманско село“ със 176 жители. В селото има място наречено Вакуф, в което никой не смее да пипа дърветата. Малко по-отдалечено от там е старото християнско гробище, на което още стоят надгробните камъни.[6]
Според Божидар Видоески в Торбач живеят „македонци мюсюлмани“.[7]
До 2015 година селото е част от община Острени.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.
- ↑ Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши. Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
