Големо Търново (община Булкиза)
| Големо Търново Tërnovë e Madhe | |
| — село — | |
  Големо Търново | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
Големо Търново (на албански: Tërnovë e Madhe) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Търново живеят 540 души българи мохамедани,[1] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:
| „ | Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[2] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търново е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 101 къщи.[3]
В Албания
[редактиране | редактиране на кода]След Балканската война в 1912 година Големо Търново попада в Албания.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Търново е част от Зърчанската община на българската Дебърска околия.[4]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Дреново, или на албански Търнов (Трнов) е вече чисто мюсюлманско село и всичките му жители вече знаят албански.[5]
В 1977 година Джаферовата къща е обявена за паметник на културата.[6]
До 2015 година селото е част от община Зерчан.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
