Сърпетово

Сърпетово
Serpetova
	Сърпетово Serpetova
— село —
	Сърпетово
Страна	Албания
Област	Дебър
Община	Булкиза
Географска област	Голо бърдо

Сърпетово (на албански: Serpetovë или Serpetova) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, до границата със Северна Македония, южно от Голеища.

История

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Сепетево (Sèpètèvo) е посочено като село с 5 домакинства с 14 жители албанци мюсюлмани.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сърпетово живеят 120 души българи мохамедани.^[2]

След Балканската война в 1912 година Сърпетово попада в новосъздадената Албания.

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Сърпетово е част от Горицката община на българската Дебърска околия.^[3]

В 1940 година Миленко Филипович пише, че Сърпетово, Серпетово (Српетово, Серпетово) е чисто „мюсюлманско сръбско и албанско село“ с около 150 жители, между които големият род Цамовци, чиито представители има освен в Сърпетово и във Вичища, Дебър и Голевища, общо около 60-70 къщи.^[4]

Според Божидар Видоески в Сърпетово живеят „македонци мюсюлмани“.^[5]

Бележки

↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.
↑ Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши. Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine.

[1] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.

[2] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.

[3] Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.

[Филипович_38-4] Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.

[Видоески_339-5] Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши. Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]