Требища (община Булкиза)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Требища.
| Требища Trebisht/Trebishti | |
| — село — | |
  Требища | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 1076 m |
| Население | 993 души (2011) |
| МПС код | BZ |
Требища (понякога Требище, на албански: Trebisht или Trebishti) е село в Република Албания, община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание. Състои се от три махали – на албански Мучина (Trebisht-Muçinë или Trebisht-Muçina), Челеби (Trebisht-Çelebi) и Балая (Trebisht-Balaj), които административно се водят отделни села.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Трепища е от личното име *Трепо, произлязло с обратно образуване от *Трепко, а то от *Требко < Трѣб(ь)ко, хипокористикон от композита като полските лични имена Trzebie-mir, Trzebie-sław, Trzebosław, словенските Trebo-bor, Trebi-brat, Trebe-mer, с основа trěb. Йордан Заимов смята, че първоначалното име е *Трьпишта от личното име *Трьпо, което произхожда от глагола трьпѣти.[2] Според Дуриданов в историята на българския език няма данни за развитието на този глагол в *трепя.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Трабища (Trabichta) е посочено като село с 965 домакинства със 1300 жители помаци и 1030 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Требища живеят 70 души българи християни и 2500 души българи мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Требища е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 689 къщи.[6]
По данни на Екзархията в края на XIX век в Требища има 8 православни къщи с 68 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требища (Trebichta) има 152 българи екзархисти.[7]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Требища-Дрим има 8 български екзархийски и 960 помашки къщи.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Требища има 8 български къщи с 68 жители.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Требища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Албания
[редактиране | редактиране на кода]След Балканската война селото попада в новосъздадената държава Албания.
В 1918 – 1920 година, когато по-голямата част от Голо бърдо е окупирана от Кралството на сърби, хървати и словенци, в Требища е селадището на Голобърдския срез. При връщането на Требища на Албания част от землището на селото остава в Кралството на сърби, хървати и словенци – Требищкият хан, където е построен манастирът „Свети Архангел Гавриил“.[11]
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Требища е село с 12 български къщи.[12]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Требища е център на Требищката община на българската Дебърска околия.[13]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Требища е отбелязано като село с 600 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.[14]
В 1939 година Стаат Търпчев от името на 6 български къщи в Требища подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[15]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Требище, Требишче (Требиште, Требишће) е голямо село с около 700 – 800 къщи, но само 4 или 5 православни. В селото според него се говори само „сръбски“, но работи албанско училище с много учители и много мюсюлмански младежи от Требища учат в чужбина. Християнските къщи в селото са в местността На чифлик. Съществува местност Църквище или Църков с православно гробище край самата държавна граница. В последните години мюсюлманите премахват паметниците от християнските гробове. Към имената на местности отбелязани от Йован Хадживасилевич в 1924 година – Рамна гора, Бела вода, Острен, Пресека, Радичево, Гумно, Нейновешица, Ветерник, Ястребец, Суа река – Филипович добавя и Койоска бука, Трещица, Гари, Кольов вир, Торец (чешма), Вранел, Царевец, Мета (Метова) Рен.[11] Според местни разкази Требища е било някога чисто православно село. Когато в селото дошъл един владика грък, християните не поискали да му дадат подслон и го приел човек от малобройните мюсюлмани в селото. На тръгване владиката проклел селото в бъдеще в него да има мюсюлмани, колкото дотогава са били християните и християните да станат колкото мюсюлманите.[16]
Според Божидар Видоески в Требище живеят „македонци мюсюлмани“ и „македонци православни“.[17]
До 2015 година селото е център на самостоятелна община Требища.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Требища
Георги Спиров (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, мазач, 2 рота на 1 дебърска дружина[18]- Георги Ташов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[19]
- Георги Тошов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[20]
- Иван Танев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[21]
Неджмедин Займи (1916 – 1991), албански художник и скулптор- Фидан Киров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгерин, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[22]
- Хамза Халили (р. 1939), албански скулптор
- Христо Андонов (1884 – ?), български революционер, член на ВМОРО
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Shoqata e Komunave të Shqipërisë[неработеща препратка]
- ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 71. (на немски)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ а б Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 37.
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324 – 326.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.
- ↑ Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши. Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 722.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 347.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||
