Направо към съдържанието

Албания

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Албания)
Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.
Република Албания
Republika e Shqipërisë
      
Девиз: Ti Shqipëri, më jep nder, më jep emrin Shqipëtar
„Албанийо, дай ми чест, дай ми албанско име!“
Химн: Himni i Flamurit
Местоположение на Албания
Местоположение на Албания
География и население
Площ28 748 km²[1]
(на 140-о място)
Води4,7%
Климатсредиземноморски
умереноконтинентален
СтолицаТирана
Най-голям градТирана
Официален език
Религия50,67% ислям
16,02% християнство
13,83% неконфесионална
3,55% атеизъм
0,15% други религии
15,77% без отговор
Демонималбанец
Население (2023)2 402 113[2]
(на 143-то място)
Население (2022)2 793 592[3]
Гъстота на нас.97,8 души/km²
(на 120-о място)
Градско нас.62,1%
(на 95-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна република
ПрезидентБайрам Бегай
Министър-председателЕди Рама
ОрганизацииООН, ОССЕ, НАТО, СЕ, ЦЕФТА, ОИС, ОЧИС
Законодат. властКувенди
История
Княжество Арбърия1190 г.
Албанско кралствофевруари 1272 г.
Княжество Албания1368 г.
Лежка лига2 март 1444 г.
Независимост28 ноември 1912 г.
Първа република31 януари 1925 г.
Народна социалистическа република11 януари 1946 г.
Трета република28 декември 1976 г.
Четвърта република29 април 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2024)59,099 млрд. щ.д.[4]
(на 118-о място)
БВП на човек (ППС)20 739 щ.д.[4]
(на 83-то място)
БВП (ном., 2024)25,297 млрд. щ.д.[4]
(на 125-о място)
БВП на човек (ном.)8877 щ.д.[4]
(на 84-то място)
ИЧР (2022)0,789[5] (висок)
(на 74-то място)
Джини (2019)34,3[6] (среден)
Прод. на живота76,4 години
(на 46-о място)
Детска смъртност19,2/1000
(на 91-во място)
Грамотност99,0%
(на 45-о място)
ВалутаАлбански лек (ALL)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд.мм.гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOAL
Интернет домейн.al
Телефонен код+355
ITU префиксALB
Официален сайтwww.e-albania.al
Албания в Общомедия

Република Албания (на албански: Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа.

Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km²[7], от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Топонимът „Албания“ произлиза от средновековното латинско название на страната. Възможно е то да е произлязло от наименованието на илирийското племе албани (на албански: Albanët), отбелязано от Клавдий Птолемей, географ и астроном от Александрия, който съставя карта през 150 г. от н.е., на която е посочен градът Албанополис, разположен на североизток от град Дуръс[8]. От него вероятно е произлязло названието на средновековното селище под името Арбърия (Албанон или Арбанон), въпреки че няма никаква сигурност, че то се е намирало на мястото на древния Албанополис[9]. В своята история, написана през XI век, византийският историк Михаил Аталиат за пръв път споменава за албани, участвали във въстание против Константинопол през 1043 г., и за арбанити като поданици на херцога на Дирахия. През Средните векове албанците са наричали страната си Арбъри (на албански: Arbëri) или Арбъни (на албански: Arbëni), а себе си – арбъреши (на албански: Arbëreshë) или арбънеши (на албански: Arbëneshë)[10][11].

Понастоящем албанците наричат страната си Shqipëri или Shqipëria. Още през XVII век те постепенно заменят Arbëria и Arbëresh с топонима Shqipëria и етническия демоним Shqiptarë съответно. Shqipëria и Shqiptarë широко се интерпретират като „Земя на орли“ и „Деца на орли“[12][13]. Според една различна версия албанската дума Shqipëria произлиза от глагола „произношение“ („shqiptoj“), образуван от латинското excipere (разбирам). В такъв случай албанският ендоним по начало би бил термин, значещ „разбира“[14] или „излага мисъл, говори разбрано“.

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Албания

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX – XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладени от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.[15] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.[16]

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I и управлява до 1939 г.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяно от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.[17]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.[17]

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[17]

География

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: География на Албания

Площта на Албания е 28 750 km², с 362 km брегова линия на Йонийско и Адриатическо море, 282 km граница с Гърция на юг и общо 438 km граници със Северна Македония на изток, Косово на североизток и Черна гора на северозапад.[18] Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.[19]

Албанските Алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.[20] В Централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 m н.в. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск.[21] Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 m н.в.[22] Това са най-недостъпните райони на целия Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.[21]

Долината на река Валбона в Албанските Алпи

По-равнинна е бреговата ивица, чиято широчина достига до 50 km в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 km, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.[23] Тези райони са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.[23] На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Северна Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.[21]

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море.[24] Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскостопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания.[25] Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от ⅓ между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 km².[26] Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини (Шкумба) тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напояваните площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.[26]

Крайбрежието на Йонийско море, известно и като Албанска Ривиера

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.[27] Средните температури в низините са около 7 °C през зимата и 24 °C през лятото, предопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността се предопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.[28] Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.[28]

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.[29] Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 80-те години на XX век обаче показа рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.[30]

Население

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Население на Албания

Населението на Албания е 2 845 955 души (януари 2020 г.).

Население (1961 – 2003) Възрастова структура (2005)
Население (1961 – 2003)
Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. През 2020 г. в Албания мюсюлманите са 59%, християните общо са 17%, нерелигиозни са 9%, неопределили са се 15% .[31]

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[32]

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%.[33] Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – геги и тоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.[19] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.[34] Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания „Дружество Преспа“, Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество „Гора“ от Кукъс, дружество „Мир“ от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

Езици

[редактиране | редактиране на кода]

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, арумънски, сръбски, босненски, македонски, български, цигански език. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.

Българи

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Българи в Албания

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.

Според вестник „Монитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

Сградата на парламента в Тирана

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Държавно устройство на Албания

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от Министерски съвет, назначаван от него.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Административно деление на Албания

Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

Области в Албания
  1. Берат – Берат
  2. Дебър – Пешкопия
  3. Драч – Драч
  4. Елбасан – Елбасан
  5. Фиер – Фиер
  6. Аргирокастро – Аргирокастро
  7. Корча – Корча
  8. Кукъс – Кукъс
  9. Лежа – Лежа
  10. Шкодра – Шкодра
  11. Тирана – Тирана
  12. Вльора – Вльора

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Икономика на Албания

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа[35] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[36] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[17] Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[17]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на 21,28 милиарда щатски долара или около 6000 щатски долара на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от ⅓ от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[17]

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

Грамотността в Албания е 99,0%[37], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[37] и значително пред България.

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Граници

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.cia.gov // CIA World Factbook.
  2. ↑ Population and Housing Census 2023 // Институт по статистика (INSTAT).
  3. ↑ ec.europa.eu
  4. ↑ а б в г World Economic Outlook Database, October 2023 Edition. (Albania) // МВФ, 10 октомври 2023. Посетен на 11 октомври 2023.
  5. ↑ Human Development Report 2023/24 // United Nations Development Programme, 13 март 2024. Посетен на 13 март 2024.
  6. ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 12 август 2021.
  7. ↑ CIA World Factbook // Архивиран от оригинала на 2019-01-07. Посетен на 2019-04-29.
  8. ↑ Madrugearu A, Gordon M. The wars of the Balkan Peninsula. Rowman & Littlefield, 2007. p. 146.
  9. ↑ The Illyrians by J. J. Wilkes, 1992, ISBN 978-0-631-19807-9, p. 279
  10. ↑ Pinocacozza.it // Архивиран от оригинала на 2019-12-30. Посетен на 2019-12-24.
  11. ↑ Casanova. Radio-Arberesh.eu // Radio-Arberesh. Архивиран от оригинала на 2010-04-02. Посетен на 2019-06-04.
  12. ↑ Kristo Frasheri. History of Albania (A Brief Overview). Tirana, 1964.
  13. ↑ Lloshi, Xhevat. The Albanian Language // United Nations Development Programme. Архивиран от оригинала на 2011-07-09. Посетен на 2019-06-04.
  14. ↑ Албанцы
  15. ↑ Мете 2007, с. 249.
  16. ↑ Мете 2007, с. 260 – 261.
  17. ↑ а б в г д е BBC News – Albania country profile // Посетен на 17 февруари 2011.
  18. ↑ БК 1992, с. 57 – 58.
  19. ↑ а б БК 1992, с. xxviii.
  20. ↑ БК 1992, с. 59.
  21. ↑ а б в БК 1992, с. 60.
  22. ↑ Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012
  23. ↑ а б БК 1992, с. 59 – 60.
  24. ↑ БК 1992, с. 61.
  25. ↑ БК 1992, с. 63.
  26. ↑ а б БК 1992, с. 64.
  27. ↑ БК 1992, с. 64 – 65.
  28. ↑ а б БК 1992, с. 65.
  29. ↑ БК 1992, с. 140.
  30. ↑ БК 1992, с. 142 – 143.
  31. ↑ World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51, архив на оригинала от 30 май 2013, https://web.archive.org/web/20130530212303/http://religiousfreedom.lib.virginia.edu/nationprofiles/Albania/rbodies.html, посетен на 11 октомври 2010 
  32. ↑ CIA – The World Factbook – Albania // Cia.gov. Архивиран от оригинала на 2018-12-24. Посетен на 21 август 2013.
  33. ↑ www.state.gov
  34. ↑ Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г. Посетен на 5 декември 2017 г.
  35. ↑ Albania Country Brief Архив на оригинала от 2009-10-09 в Wayback Machine.. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
  36. ↑ Albania's GDP per capita in PPS (2008) // Eurostat. Посетен на 2 октомври 2009.
  37. ↑ а б Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Албания • Босна и Херцеговина • България • Гърция • Косово1 • Румъния2 • Северна Македония • Словения2 • Сърбия • Турция2 • Хърватия2 • Черна гора

Бележки: 1 Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и е призната от 110 държави членки на ООН; 2 Разположена основно извън Балканите;
Членове
Кандидати
Членове
Партньори
Членове
Наблюдатели
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Албания&oldid=12335178“.