Българи в Албания

Българи в Албания
Общ брой	7057
По места	Мала Преспа Голо бърдо Гора
Език	български, албански,
Религия	мюсюлмани (2/3) християни (1/3)

Основни райони с българско население – Мала преспа, Голо бърдо и Гора

Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 година. В 2023 година, на първото преброяване след признаването на малцинството, като българи са се обявили 7057 души. 2281 души са се обявили за северномакедонци.

История

Територията на днешна Албания дълги векове през Средновековието е част от България. Областта Кутмичевица е главен културно-просветен център на българите, в Драч, Северна Албания, е роден Йоан Кукузел – един от най-видните музиканти – творци в средновековна Европа, и където пише знаменитата си творба „Възхвала на българката“, посветена на майка му. През XVIII и XIX век по-голямата част от българите в региона приемат исляма. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945 – 1990 година – българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие.

Разположение

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата със Северна Македония. Значителен брой българи живеят в градовете Елбасан (4 – 12 000), Тирана (3 – 4000), Драч (2 – 3000), Пешкопия (около 1000 души).

Българите в областта Кукъска Гора, т.нар. горани, са около 7500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села.

Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите „Кодра е прифтит“ (Попово бърдо), „Догана“, „Али Деми“, „Алияс“, „Киностудио“.

Култура

Български организации са Културно просветно дружество „Иван Вазов“ – Тирана (от 1999), Kултурно дружество „Просперитет Голо бърдо“ – Тирана (от 2000), Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“ – Тирана (от 2008) и Дружеството на „Българите в Албания“ (от 2019).

Признаване на българското малцинство в Албания

Българското малцинство е единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опитва да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.
Първото признаване на българска общност в страната е през 1921 г. През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава е поставян неизменно.

Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Северна Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания.

Съхранилите своята етническа идентичност българи в Албания са важно свидетелство за истината за историческото минало на страната, както и на географския регион Македония. Ето защо, в контекста на интеграционния процес на присъединяване на Албания към ЕС, България е естествено да настоява за равнопоставеност на българите в Албания с останалите етноси съобразно практиката и законодателството на страната в тази област, т.е. официално признаване на българско малцинство наред с другите официално признати малцинства.

Три са основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените:
- В сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава;
- За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания;
- Българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена – мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като застрашена и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание.

На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка на Албания, я призовава да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуряват необходимата подкрепа за важните изменения в доклада, който се определя като исторически.

Официалният текст в приетия доклад гласи:
„Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство;
препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика“.

На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент приема поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално признава българското малцинство.

Македонизъм

След края на Втората световна война в замяна на осигуряването на малцинствени права на албанците Титова Югославия изисква от Енвер Ходжа да обяви албанските българи за македонско малцинство и да започне македонизацията им, осъществявана с югославска, а след 1991 г. - със северномакедонска помощ. В края на 1969 г. бившият просветен министър на страната Реджеп Красничи публикува статия за родината си в „Акен Нюз“, орган на потиснатите европейски народи, в която сред етническите малцинства в Албания се признават и българите.След падането на сталинисткият режим в Албания будните местни българи в страната започват да създават свои организации и сдружения, но до втората половина на 10 - те години на 21 век те не получават поддръжката на официалните български институции. Македонистките активисти и организации отричат наличието на българи в Албания и представят българското самоопределение като предизвикано от желание за получаване на български паспорт с цел улесняване на икономическата миграция, защото след влизането на България в Европейския съюз с тях може да се пътува безвизово до Западна Европа, независимо че никога жители на областите с българско население не са се декларирали като „гърци“, въпреки че в Албания има немалко официално признато гръцко малцинство, а Гърция членува в евросъюза от 1981 г. и с паспортите ѝ може да се пътува безвизово и до САЩ, което е невъзможно с българските.

Образование

На територията на Албания действат 3 български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана, както и две училища в Корча и Билища.

Вижте също

• Горани
• Голо бърдо
• Мала Преспа

Външни препратки

• Агенция за българите в чужбина Архив на оригинала от 2011-05-15 в Wayback Machine.
• Държавна агенция за българите в чужбина
• Ide.li Архив на оригинала от 2010-12-05 в Wayback Machine.
• Доклад на Европейския парламент относно Албания за 2016
• Филмът на bTV Репортерите: „Нашенци“
• "Един важен български документ от Корчанско", студия на историка Иван Снегаров за писмото на албанските българи от Бобощица до Екзарх Антим I, публикувано в сп. "Македонски преглед", год. IX, кн. 1, София, 1933 година