Българи в Украйна
| Българи в Украйна | |||||||||||
Българи, родени в земите на днешна Украйна. | |||||||||||
| Места и численост | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общ брой | 204 574 (Според преброяването на населението през 2001 година.) до 1 000 000 (По произход, според проф. Божидар Димитров през 2003 година.) | ||||||||||
 Одеска област | ~ 150 683 (2001) | ||||||||||
 Запорожка област | ~ 27 764 (2001) | ||||||||||
 Николаевска област | ~ 5614 (2001) | ||||||||||
 Донецка област | ~ 4833 (2001) | ||||||||||
 Днепропетровска област | ~ 2269 (2001) | ||||||||||
 Кировоградска област | ~ 2205 (2001) | ||||||||||
| Говорими езици | Роден език сред записаните като българи (пребр. на населението от 2001 г.): Български (64,2 %) Руски (30,3 %) Украински (5 %) | ||||||||||
| Вероизповедания | Предимно православни християни | ||||||||||
| Българи в Украйна в Общомедия | |||||||||||
Българите са пета по численост народност в Украйна. Според преброяването на населението през 2001 г. те са 204 574 души, или 0,42 % от населението на страната.[1] Според оценки на проф. Божидар Димитров числеността на хората с български произход е около 1 000 000 души.
История
[редактиране | редактиране на кода]Ранни заселвания
[редактиране | редактиране на кода]
Първите конкретни сведения за спорадично заселване на българи в Украйна в Ново време са от началото на XVIII век, когато в руската армия започват да се сформират части от православни доброволци от Балканите. През 1724 година е сформиран Сръбски хусарски полк, дислоциран първоначално в Киев, а след това в района на Тор – в него и в други подразделения от този период служат десетки българи. По това време в Украйна се установяват и български търговци, като по-значителен е броят им в град Нежин. В руските документи от този период се срещат и много заселници с български имена, вписани като сърби, унгарци или гърци.[2]
От лятото на 1751 година в Украйна организирано се преселват цели пандурски и хусарски полкове, съставени от „православни сърби, македонци, българи и власи“, които дотогава са били на служба при Хабсбургите. За тях са създадени две особени административни единици – Славяносърбия и Нова Сърбия, малко по-късно са сформирани Български и Македонски хусарски полк. Тази вълна привлича и множество други заселници, идващи направо от Балканите. Между 1752 и 1754 година в Украйна пристигат 620 български семейства, прекарали известно време в Жечпосполита, като основната част от тях се установява в Новомиргород. Общият брой на българите в Украйна в края на 50-те години се оценава на 1600 до 1800 души.[3]
През 1763 година императрица Екатерина II издава манифест, целящ насърчаване на имиграцията, който залага правните основи за заселването на чужденци в слабо населените области на Руската империя. На заселниците е обещана свобода на вероизповеданието, освобождаване от данъци (30 години за установилите се в пустеещи земи и 5 години за настанилите се в градовете), заеми за разходите по пътуване и първоначално установяване, известна общинска автономия, освобождаване от военна служба и други подобни повинности. След издаването на манифеста руското правителство редовно изпраща свои представители, включително и в България, които агитират местното население да се пресели в Империята.[4]
Макар и все още малка, българската общност в Украйна взема активно участие в Руско-турската война от 1768 – 1774 година. В самото начало на войната 90-хилядна армия на Кримското ханство настъпва на север и опустошава Славяносърбия и Нова Сърбия, принуждавайки населението да се укрие в по-големите крепости. Местните жители, сред които много българи, успяват да отблъснат татарите при Екатеринослав. Те са организирани във военни подразделения, които по-късно участват в боевете при Фокшани и в превземането на Букурещ от авангардния отряд на Назар Каразин.[5]
Най-много българи се преселват в Украйна в края на XVIII и началото на XIX век. По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година броят на установилите се в Украйна, главно в земите на създаващата се по това време Бугска казашка войска, се оценява на 2 до 3 хиляди души. Сред най-масовите изселвания при тази война е това на 400 семейства от Алфатар, които основават селището Олшанка. Подобни преселвания има и през следващата Руско-турска война (1787 – 1792), както и в годините след нея.[6]
В самата война взимат участие както много бежанци от България, така и стотици българи, установили се по-рано в Украйна. Значителен е техният брой при ключовите за изхода от войната обсади на османските крепости Оджак и Измаил.[7]
Нова преселническа вълна има през първите години на XIX век, в апогея на кърджалийството, когато руското правителство финансира заселването на хиляди български бежанци. През този период те пристигат главно по море и идват най-често от източните части на Тракия, която е най-тежко засегната от безредиците. Най-много заселници по това време се установяват в селата около Херсон. Към 1806 година броят на българите в Украйна, изключвайки множеството определящи се като гърци, се оценява на 17 – 18 хиляди души.[8]
В административно отношение българските и другите чужди колонии в Украйна се ползват с автономия спрямо местната администрация и са пряко подчинени на Обща канцелария за опекунство на чужденците. Първоначално тя е със седалище в Санкт Петербург, а през 1800 година е преместена в Екатеринослав. През годините тя има различни местни подразделения, като най-трайно и активно е това за Бесарабия.[9]
Масови преселения в началото на XIX век
[редактиране | редактиране на кода]Преселването на българи в Украйна е една от целите на Руската империя при военните действия на Балканите по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година и стотици българи са принудително изселени от Влашко към Украйна. По това време започват масовите заселвания на българи в Буджак. Непосредствено преди войната руското правителство изселва местните татари с намерението да укрепи границата си, заселвайки там християнско население. Първоначално заселниците са главно румънци, но с прехвърлянето на военните действия на Балканите през 1809 година и с оттеглянето на руснаците от Добруджа и североизточна България през следващата година няколко хиляди българи се преселват в областта. Въпреки усилията на руските власти, от около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Молдова.[10]
В самата война участват много българи, както бежанци, така и живеещи вече в Украйна или в окупираните в началото на войната Бесарабия и Буджак, както и от други части на Влашко и Молдова. Те участват във военните действия във Влашко, но след примирието през 1807 година доброволческите отряди са разпуснати, заради лоша дисциплина и грабежи на местното население. През пролетта на 1811 година е сформирано самостоятелна подразделение – Българска земска войска – в което участват много българи от Украйна и което се включва активно в боевете при Русе, Тутракан и Силистра.[11]
Заселването на българи в днешна Украйна продължава и след края на войната. Клауза на Букурещкия договор дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период много българи се преселват в Буджак, а също и в по-големи градове като Одеса и Кишинев. Сред тях има и хора, установили се първоначално в Молдова, където са заплашени от закрепостяване от местните земевладелци. Към 1818 година броят на българите в Бесарабия вече е около 30 хиляди души.[12]
През 1818 година Общата канцелария за опекунство на чужденците е преобразувана в Попечителен комитет за чуждите поселници и е преместена в Одеса. Пръв главен попечител става генерал Иван Инзов, който развива активна дейност за организирането на колониите в Южна Бесарабия.[13]
Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава в Украйна – броят на преселилите се по време на самата война се оценява на 2 – 3 хиляди души.[14]
През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 3/4 от тях заминават за Бесарабия и Южна Украйна.[15]
Кримската война и годините след нея
[редактиране | редактиране на кода]След разгрома на Руската империя в Кримската война голяма част от българските колонии в Южна Бесарабия, заедно с главния български център там Болград, преминават на територията на Молдова и образуваната малко по-късно обединена Румъния. Същевременно масовите бягства на мюсюлмани от Украйна продължават да обезлюдяват някои райони и руското правителство предприема нови опити да стимулира заселването на българи в Украйна, като започва преговори с Османската империя за размяна на население.[16]
В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, при която над 21 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Руската империя. Част от тях се установяват в българските колонии от другата страна на границата, но много други получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци, поставяйки началото на друга българска общност – таврийските българи.[17]
Последното значително преселване на българи в Украйна е от 1861 година, когато руските дипломатически представителства започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до открити бунтове. От тази област заминават 11 хиляди души, а общият брой на преселниците е около 12 хиляди.[18]
Преселниците от 1861 година трябва да бъдат настанени в Таврия и Крим, но руската администрация е напълно неподготвена и около 2000 души измират от глад и болести през зимата на 1861 – 1862 година. Сведенията за това, както и активната кампания на общественици, като Георги Раковски, довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си. В началото на 1862 година преселниците масово изпращат молби до османските власти да подпомогнат завръщането им в България, и до края на годината почти всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.[19]
През 1871 година е премахнат особения статут на българските колонии, дотогава подчинени на Попечителния комитет за чуждите преселници, и те са присъединени към създадените малко по-рано общи земски управи. По това време броят на българите в Украйна и руската част на Молдова се оценява на около 120 хиляди души.[20]
В Съветския съюз
[редактиране | редактиране на кода]
В средата на 30-те години на 20 век са арестувани и избити около 25 хиляди български интелигенти в Таврия – учители, инженери, свещеници, агрономи, студенти. Този процес не можа да спре и присъствието на българските политемигранти от Септемврийското въстание през 1923 година. Те са разквартирувани по предложение на първия президент на УССР – българина Кръстьо Раковски, за да подкрепят запазването на българщината в Украйна[21].
По време на Руско-украинската война
[редактиране | редактиране на кода]При започналата на 24 февруари 2022 година руска агресия срещу Украйна част от териториите с компактно българско население са окупирани от руската армия, а в окупираните части на Запорожката област окупационните власти забраняват изучаването на български език и затварят българските неделни училища и центрове, а земеделската им продукция е изкупена принудително на безценица и много от тях са застрашени от глад.[22]
Численост и дял
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на българите според преброяванията на населението в Украйна през годините:[23][24][25][26][27][28]
| Година | Дял (в %) |
Численост |
| 1926 | 0.31 | 92 078 |
| 1939 | 0.27 | 83 838 |
| 1959 | 0.52 | 219 409 |
| 1970 | 0.49 | 234 390 |
| 1979 | 0.48 | 238 217 |
| 1989 | 0.45 | 233 800 |
| 2001 | 0.42 | 204 574 |
Българите в Украйна населяват основно областите Бесарабия, Таврия и Поднепровие.
Бесарабия
[редактиране | редактиране на кода]
Бесарабските българи в Украйна населяват южната част на областта Бесарабия, известна още като Буджак (разположена в Одеска област). Според преброяването на населението през 2001 г. в областта живеят около 129 023 българи (или 20,68 % от общото население), които са 63,06 % от българите в Украйна.[29]
Численост и дял на българите по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:[29]
| Район или град с областно значение |
Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Буджак | 129 023 | 20.68 |
| Арцизки район | 20 161 | 38.96 |
| Белгород Днестровски | 2114 | 3.67 |
| Белгородднестровски район | 759 | 1.21 |
| Болградски район | 45 576 | 60.80 |
| Измаил | 8609 | 10.11 |
| Измаилски район | 14 072 | 25.72 |
| Килийски район | 2559 | 4.27 |
| Ренийски район | 3439 | 8.45 |
| Саратски район | 9988 | 20.01 |
| Тарутински район | 16 958 | 37.54 |
| Татарбунарски район | 4788 | 11.47 |
Таврия
[редактиране | редактиране на кода]Таврийските българи (наричани още приазовски българи) населяват предимно Запорожка област. Към тях се причисляват и българите от Кримския полуостров, или т.нар. кримски българи.
Предполагаемият брой на българите за някои населени места е следният: Бердянск – 10 000, Запорожие – 5000, Мелитопол – 4000, с. Преслав – 4000, с. Ботево /Цареводаровка /Каленчак – 3000, с. Зеленовка /Зеленово – 2200, с. Бановка /Баново – 1800, с. Хирсовка /Гирсовка /Тропокево – 1500, и други.
Поднепровие
[редактиране | редактиране на кода]Поднепровските българи населяват предимно Кировоградска област и Днепропетровска област.[29]
Най-компактното население на българи в Олшанка (Кировоградска област), които често наричат себе си алфатарски българи.[30]
В административно-териториално отношение
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване през 1926 г.
[редактиране | редактиране на кода]
Численост на българите според преброяването на населението през 1926 г., по окръзи:[31]
| Окръг | Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Общо | 92 078 | 0.3175 |
| Артемовски | 192 | 0.0250 |
| Белоцерковски | 10 | 0.0011 |
| Бердичевски | 20 | 0.0027 |
| Виницки | 89 | 0.0114 |
| Волински | 9 | 0.0013 |
| Глуховски | 3 | 0.0005 |
| Днепропетровски | 300 | 0.0232 |
| Запорожки | 97 | 0.0182 |
| Зиновевски | 91 | 0.0118 |
| Изюмски | 4 | 0.0010 |
| Каменецки | 22 | 0.0040 |
| Киевски | 108 | 0.0067 |
| Конотопски | 1 | 0.0001 |
| Коростенски | 2 | 0.0003 |
| Кременчугски | 21 | 0.0026 |
| Криворожки | 89 | 0.0157 |
| Купянски | 4 | 0.0009 |
| Лубенски | 4 | 0.0007 |
| Лугански | 140 | 0.0228 |
| Мариуполски | 1413 | 0.3407 |
| Мелитополски | 50 361 | 6.8476 |
| Молдавска АССР | 6026 | 1.0532 |
| Могильовски | 22 | 0.0042 |
| Нежински | 0 | 0.0000 |
| Николаевски | 5225 | 1.0514 |
| Одески | 19 411 | 2.2551 |
| Первомайски | 7634 | 1.1470 |
| Полтавски | 57 | 0.0052 |
| Прилуцки | 11 | 0.0021 |
| Проскуровски | 14 | 0.0024 |
| Роменски | 1 | 0.0001 |
| Сталински | 338 | 0.0517 |
| Старобелски | 8 | 0.0016 |
| Сумски | 6 | 0.0008 |
| Тулчински | 32 | 0.0045 |
| Умански | 30 | 0.0033 |
| Харковски | 154 | 0.0096 |
| Херсонски | 95 | 0.0167 |
| Черниговски | 0 | 0.0000 |
| Шевченковски | 20 | 0.0017 |
| Шепетовски | 12 | 0.0018 |
Преброяване през 1989 и 2001 г.
[редактиране | редактиране на кода]
Численост на българите според преброяването на населението през 1989 и 2001 г., по области:[32][29]
Роден език
[редактиране | редактиране на кода]Организации
[редактиране | редактиране на кода]В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Украйна има 78 действащи организации на българите – 38 дружества, 5 печатни медии, 1 електронна медия, 5 културни формации, 27 учебни заведения, 1 фолклорен състав и 1 младежка организация.[33]
| Вид | Адрес | Седалище или местонахождение |
Година на основаване |
Година на закриване |
Уебсайт или блог | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Асоциация на българите в Украйна[33] | дружество | пер. Вицеадмирал Жуков 9 | Одеса | 1993 | abuodes.org.ua | |
| Българо–гагаузко дружество „Кубей“[33] | дружество | ул. Русев „76“ | Кубей (село в Болградски район) | |||
| Българска община „Света София“[33] | дружество | ул. Бендерска „43“ | Измаил | |||
| Български женски клуб[33] | дружество | ул. Вицеадмирал Жуков 9 | Одеса | |||
| Български културно–просветен клуб „Трендафил“[33] | дружество | Лозова (село в Тернополска област) | ||||
| Българско дружество „Марин Дринов“[33] | дружество | ул. Чичибабин 5 | Харков | |||
| Българско дружество „Пандаклия“[33] | дружество | ул. Киров 68 | Пандъкли (село в Болградски район) | |||
| Българско дружество „Роднина“[33] | дружество | ул. Училищна 46 | Запорожие | |||
| Българско дружество „Родолюбие“[33] | дружество | ул. Химици 18 | Южне | |||
| Българско дружество „Св. св. Кирил и Методий“[33] | дружество | пр. Суворов 33 | Измаил | |||
| Българско дружество „Хан Аспарух“[33] | дружество | Болград | ||||
| Българско дружество „Христо Ботев“[33] | дружество | ул. Вицеадмирал Жуков 9 | Одеса | |||
| Българско дружество „Чушмелий“[33] | дружество | ул. Октомврийска 52 | Чушмелия (село в Болградски район) | |||
| Българско дружество[33] | дружество | ул. Софиевска, квартал Тръновка | Николаев | |||
| Българско културно–просветно дружество „Дружба“[33] | дружество | Приазовске | ||||
| Българско културнопросветно дружество „Късмет“[33] | дружество | ул. Градинска 7 | Килия | |||
| Българско културно–просветно дружество „Христо Ботев“[33] | дружество | ул. Катедрална 46 | Арциз | |||
| Българско културно–просветно дружество „Христо Ботев“[33] | дружество | ул. Серхий Цветок 10, квартал Тръновка | Николаев | |||
| Българско културно–просветно дружество[33] | дружество | ул. Олимпийска 12 | Белгород Днестровски | |||
| Българско национално-културно дружество „Отечество“ (Областен център за национални култури)[33] | дружество | ул. Андрей Карташов 38 | Рени | |||
| Българско районно културно–просветно дружество „Съдружество“[33] | дружество | Приморск | ||||
| Всеукраинска обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“[33] | дружество | бул. Гагарин 12 а | Одеса | 2007 | kbg.org.ua | |
| Градска обществена организация „Българите на Херсон“[33] | дружество | ул. Покрышев, д. 45, корп.3, кв. 8 | Херсон | 2010 | ||
| Дружество за българска история и култура „Родолюбие“[33] | дружество | Бердянск | 1992 | |||
| Дружество за българска култура „Балкани“[33] | дружество | ул. Междукултурна 145 | Мелитопол | |||
| Дружество на бесарабските българи „Св. св. Кирил и Методий“[33] | дружество | ул. Суворова 85 | Болград | bessarabbolgar.narod.ru | ||
| Дружество на олшанските българи „Алфатар“[33] | дружество | ул. Лагонда 15 | Олшанка | |||
| Киевско дружество за българска култура „Родолюбие–1989“[33] | дружество | Киев | 1989 | |||
| Киевско дружество за българска култура „Родолюбие“[33] | дружество | ул. Андрий Малишко 1 | Киев | |||
| Кримско републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски“[33] | дружество | бул. Ленин 6 | Симферопол | 1995 | ||
| Кримско републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски“[33] | дружество | ул. Марат 8, кв. 47 | Керч | |||
| Културно-просветно дружество на българите от Саратски район „Възраждане“[33] | дружество | ул. Кристиан Вернер 7 | Сарата | |||
| Национален културен център–дружество „Изгрев“[33] | дружество | пл. Бунтовниците 6, комната 25 | Севастопол | |||
| Областно българско дружество „Чийшия“[33] | дружество | ул. Вицеадмирал Жуков 9 | Одеса | |||
| Областно българско дружество[33] | дружество | Луганск | ||||
| Областно дружество за българска култура[33] | дружество | ул. Гоголь 60 | Запорожие | |||
| Обществена организация „Тракия“[33] | дружество | пер. Успенска 14 | Одеса | 2013 | ||
| Републиканско дружество на депортираните от Крим българи „Братя Стоянови“[33] | дружество | ул. Ковыльна, д. 60, кв. 46 | Симферопол | |||
| Вестник „Извор“[33] | печатна медия | бул. Ленин 6 | Симферопол | 1997 | ||
| Вестник „Роден край“[33] | печатна медия | ул. Канатна 83 | Одеса | 1989 | rodenkray.od.ua Архив на оригинала от 2017-06-25 в Wayback Machine. | |
| Вестник „Украйна: българско обозрение“[33] | печатна медия | пер. Вицеадмирал Жуков 9 | Одеса | 2000 | ||
| Списание „Българите в Украйна, Русия и в другите държави в ОНД“[33] | печатна медия | Одеса | 2004 | |||
| Списание „Българите в диаспорите на целия свят“[33] | печатна медия | Одеса | 2004 | |||
| Телевизионно и радиопредаване „Роден край“ (към Одеска областна държавна телерадиокомпания)[33] | електронна медия | ул. Фонтанска дор. 3 | Одеса | 1989 | ||
| Български културен център „Акад. Александър Теодоров–Балан“[33] | културна формация | ул. Русев 76 | Кубей (село в Болградски район) | |||
| Български културно–информационен център[33] | културна формация | ул. Шевченко 9 | Бердянск | |||
| Всеукраински център за българска култура (ВЦБК)[33] | културна формация | ул. Вицеадмирал Жуков 9 | Одеса | 1999 | ||
| Областен български културен център[33] | културна формация | пр. Дмитро Яворницки 35 | Днипро | |||
| Областен център за българска култура[33] | културна формация | пр. Катедрален 154 | Болград | |||
| Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“[33] | учебно заведение | ул. „28 юни“ №1 | Болград | 1858 | bghome.hut2.ru | |
| Български културно–просветен център „Аз Буки Веди“[33] | учебно заведение | Одеса | 2008 | |||
| Българско неделно училище (към Български културен център)[33] | учебно заведение | пр. Катедрален 154 | Болград | |||
| Българско неделно училище (към Българско културно–просветно дружество „Родолюбие“)[33] | учебно заведение | ул. Шевченко 11 | Бердянск | 1999 | ||
| Българско неделно училище (към Всеукраински център за българска култура)[33] | учебно заведение | пер. Вицеадмирал Жуков 9 | Одеса | 2001 | ||
| Българско неделно училище (към дружество „Родолюбие“)[33] | учебно заведение | Оболонски проспект 18 в | Киев | 1994 | ||
| Българско неделно училище (към Симферополското градско българско дружество)[33] | учебно заведение | пр-кт Ленин 6/1, кв. 6 | Симферопол | |||
| Българско неделно училище „Джон Атанасов“[33] | учебно заведение | ул. Катедрална 115 | Приморск | |||
| Българско неделно училище[33] | учебно заведение | ул. Училищна 46, кв. 94 | Запорожие | |||
| Българско неделно училище[33] | учебно заведение | ул. Бендерска 43 | Измаил | |||
| Българско неделно училище[33] | учебно заведение | ул. Шевченко 8 | Черноморск | 2004 | ||
| Българско неделно училище[33] | учебно заведение | ул. Марат 8, кв. 47 | Керч | |||
| Детската художествена школа при Българската община[33] | учебно заведение | ул. Бендерска 43, Дом художников | Измаил | |||
| Катедра „Българска филология“ (при Филологическия факултет на Одеския национален университет)[33] | учебно заведение | Френски булевард 24/ 26, каб. 78 | Одеса | |||
| Неделно българско училище (към дружество „Изгрев“)[33] | учебно заведение | пл. Бунтовниците 6, каб. 25-а | Севастопол | |||
| Неделно училище (към Областния център за национални култури)[33] | учебно заведение | ул. Андрей Карташов 38, ст.83 | Рени | 2001 | ||
| Неделно училище (при ОБКЦ)[33] | учебно заведение | пр. Дмитро Яворницки 35 | Днипро | 2002 | ||
| Неделно училище „Изворче“ (към БКЦ „Акад. Ал. Теодоров-Балан“)[33] | учебно заведение | Кубей (село в Болградски район) | ||||
| Неделно училище „Изворче“ (към Български културен център)[33] | учебно заведение | ул. Шевченко 11 | Бердянск | |||
| Новоселивско общообразователно училище[33] | учебно заведение | Новоселивка (село в Килийски район) | 1947 | |||
| Петровско–І ООУ[33] | учебно заведение | Петровск (село в Тарутински район) | 1988 | |||
| Средно образователно етническо училище[33] | учебно заведение | ул. Фрунзе 3 | Стари Крим | 1999 | ||
| Средно общообразователно училище[33] | учебно заведение | Кулевча (село в Саратски район) | ||||
| Средно училище № 1 със задълбочено изучаване на славянски езици[33] | учебно заведение | ул. Логинов 28 | Била Церква | |||
| Тръновско училище № 16[33] | учебно заведение | квартал Тръновка | Николаев | |||
| Украинско–български многопрофилен лицей[33] | учебно заведение | ул. Катедрална 115 | Приморск | 1996 | ||
| Училище[33] | учебно заведение | ул. Калинин 79 | Чийшия (село в Болградски район) | 1960 | ||
| Танцов състав „Лудо–Младо“ (към Български младежки клуб „Актив“)[33] | фолклорен състав | Одеса | 2009 | |||
| Български младежки клуб „Актив“[33] | младежка организация | Одеса | 2009 | |||
| Одески областен съюз на българската младеж[33] | младежка организация | Одеса | 2001 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Българи в Европа
- Руско турска война 1829
- Въстание в Тракия 1829
- Кримска война
- Корпус на българските волунтири 1854-1856
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The distribution of the population by nationality and language except mother tongue, Population Census'2001, State Statistics Committee of Ukraine
- ↑ Дойнов 2005, с. 23 – 26.
- ↑ Дойнов 2005, с. 30 – 32, 38, 49.
- ↑ Дойнов 2005, с. 54 – 55.
- ↑ Дойнов 2005, с. 213 – 218.
- ↑ Дойнов 2005, с. 57 – 58.
- ↑ Дойнов 2005, с. 218 – 221.
- ↑ Дойнов 2005, с. 60 – 65.
- ↑ Дойнов 2005, с. 174.
- ↑ Дойнов 2005, с. 73 – 82.
- ↑ Дойнов 2005, с. 221 – 225.
- ↑ Дойнов 2005, с. 82 – 83.
- ↑ Дойнов 2005, с. 174 – 175.
- ↑ Дойнов 2005, с. 84 – 87, 92.
- ↑ Дойнов 2005, с. 110 – 111.
- ↑ Дойнов 2005, с. 126 – 129.
- ↑ Дойнов 2005, с. 132 – 137.
- ↑ Дойнов 2005, с. 137 – 148.
- ↑ Дойнов 2005, с. 148 – 158.
- ↑ Дойнов 2005, с. 175 – 176.
- ↑ paper.standartnews.com, архив на оригинала от 9 август 2014, https://web.archive.org/web/20140809102848/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2005-06-20&article=10467, посетен на 25 април 2011
- ↑ Кремъл забрани изучаването на български език в Запорожка област
- ↑ „Всесоюзная перепись населения 1926 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
- ↑ „Всесоюзная перепись населения 1939 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
- ↑ „Всесоюзная перепись населения 1959 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
- ↑ „Всесоюзная перепись населения 1970 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
- ↑ „Всесоюзная перепись населения 1979 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
- ↑ „Всесоюзная перепись населения 1989 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
- ↑ а б в г „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 юни 2017. (на украински)
- ↑ Гавазов, М. Алфатарските българи в Олшанка – минало, бит, съвремие: (230 години от тяхното изселване) / М. Гавазов. – Силистра, 2004. – 98 c.
- ↑ „Национальный состав населения по регионам республик СССР. Всесоюзная перепись населения 1926 года“ // demoscope.ru. Посетен на 28 юни 2017. (на руски)
- ↑ „Ethnic composition: 1989 census (data for regions)“ // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 2017-07-19. Посетен на 28 юни 2017. (на украински)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю Организации на българите в Украйна според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 30 юни 2017.
- Цитирани източници
- Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Българи в Украйна- Bulgarnation.com
| ||||||||||||||
.svg)
| ||||||||||||||||||||
