Херсонска област
Херсонска област Херсонська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Херсон |
Площ | 28 461 km² |
Население | 1 032 668 души (2019) 36,3 души/km² |
Райони | 18 + 4 |
Губернатор | Юрий Вениаминович Гусев |
Официален сайт | khoda.gov.ua |
Херсонска област в Общомедия |
Херсонска област (на украински: Херсонська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 28 461 km² (7-о място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 032 668 души[1] (21-во място по население в Украйна, 2,42% от нейното население). Административен център град Херсон. Разстояние от Киев до Херсон 664 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]През 1737 г. на десния бряг на река Днепър, недалеч от устието ѝ е създадено военно укрепление, което през 1778 г. е признато за град Херсон. През 1784 г. за град е признато селището Берислав, което по-късно загубва градските си права и през 1938 г. вторично е признато за град. Същата е и ситуацията с град Олешки (от 1928 до 2016 г. Цюрупинск), признат за град през 1876 г. и вторично през 1956 г. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1938 г. до 1983 г. Херсонска област е образувана на 30 март 1944 г. от източните части на Николаевска област и западните райони на Запорожка област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Херсонска област е разположена в южната част на Украйна. На запад граничи с Николаевска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – със Запорожка област, на юг – с Автономна република Крим, а на югоизток и югозапад се мие от водите съответно на Азовско и Черно море. В тези си граници заема площ от 28 451 km² (7-о място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Дължина от запад на изток 258 km, ширина от север на юг 180 km.[2]
Областта изцяло е разположена в пределите на Причерноморската низина, в басейна на долното течение на Днепър. Повърхността ѝ е равнинна с нисочина до 100 m на север и до 5 m на юг, леко наклонена на юг и разчленена от долината на Днепър и притоците му. Левият бряг на Днепър е нисък, а десният – стръмен, силно разчленен от многочислени оврази и суходолия. Бреговата линия е силно разчленена, особено в района на залива Сиваш. Покрай морския бряг се простират дълги и тесни пясъчни острови (Джарилгач, Дълги и др.) и коси (Кинбурнска, Тендровска, Арабатска стрелка, Федотова и др.) и плитки заливи (Днепровски лиман, Егорлицки, Тендровски, Джарилгачки, Перекопски, Сиваш, Савали, Утлюкски лиман и др.).[2]
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от −3 °C на юг до −5 °C на север (минимална −31,5 °C). Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи (т.н. черни бури), със средна юлска температура от 23,5 °C на юг до 21,5 °C на север (максимална 44 °C). Годишната сума на валежите се колебае от 320 до 400 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 215 – 230 денонощия.[2]
През областта протичат само две постоянни реки: най-долното течение на Днепър от североизток на югозапад на протежение от 178 km и десният ѝ приток Ингул, на протежение от 180 km. На територията на Херсонска област се намира по-голямата (долна) част на голямото Каховско водохранилище, от което постъпва вода в Северокримския и Краснознаменският напоителни канали и Каховската оросителна система.[2]
В северната част на областта преобладават южните малохумусни черноземи, които на юг се сменят с тъмнокафяви почви. Покрай морските крайбрежия са развити кафяви и засолени почви и солонци. В областта са създадени два резервата „Аскания Нова“ и „Черноморски“ за охрана и отдих на прелетните птици. Горите (основно борови) и храстите заемат 3,5% от територията на областта. Извършени са мащабни дейности за залесяване на пясъчнине пространства и овразите. Обширните заблатени участъци в долината на Днепър са заети от дървесно-храстова растителност.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Херсонска област област е наброявало 1 032 668 души (2,42% от населението на Украйна). Гъстота 36,28 души/km². Градско население 61,16%. Етнически състав: украинци 82,0%, руснаци 14,1%, беларуси 0,7%, татари 0,5%, арменци 0,4%, молдовани 0,4%, и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Херсонска област се дели на 4 областни градски окръга, 18 административни района, 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 31 селища от градски тип и 3 градски района (в град Херсон).[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Херсон (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Гола Пристан | 5 | 16 195 | гр. Гола Пристан | 14 479 | 37 | |
2. Каховка | 16 | 37 357 | гр. Каховка | 37 357 | 90 | |
3. Нова Каховка | 23 | 75 392 | гр. Нова Каховка | 46 044 | 76 | гр. Таврийск, Днипряни |
4. Херсон | 145 | 328 985 | гр. Херсон | 291 428 | - | Антонивка, Зеленивка, Комишани, Надднипрянске |
Административен район | ||||||
1. Бериславски | 1700 | 45 533 | гр. Берислав | 12 720 | 75 | Козацке |
2. Билозерски | 1700 | 66 122 | сгт Билозерка | 9695 | 14 | |
3. Великоолександривски | 1500 | 25 507 | сгт Велика Олександривка | 6826 | 139 | Била Криниця, Калинивске, Карерне |
4. Великолепетихски | 1100 | 16 527 | сгт Велика Лепетиха | 8226 | 153 | |
5. Верхнорогачицки | 1000 | 11 805 | сгт Верхний Рогачик | 5608 | 184 | |
6. Високопилски | 700 | 14 984 | сгт Високопиля | 4223 | 169 | Архангелске |
7. Генически | 3008 | 59 491 | гр. Геническ | 19 869 | 216 | Новоолексиивка, Рикове |
8. Голопристански | 3411 | 45 474 | гр. Гола Пристан | 37 | ||
9. Горностаивски | 1018 | 19 556 | сгт Горностаивка | 6650 | 129 | |
10. Иванивски | 1120 | 13 804 | сгт Иванивка | 4507 | 179 | |
11. Каланчакски | 916 | 21 373 | сгт Каланчак | 9219 | 89 | Мирне |
12. Каховски | 1451 | 35 705 | гр. Каховка | 90 | Любимивка | |
13. Нижнисирогозки | 1209 | 15 779 | сгт Нижни Сиргози | 4834 | 169 | |
14. Нововоронцовски | 1005 | 21 165 | сгт Нововоронцовка | 6340 | 161 | |
15. Новотроицки | 2298 | 35 483 | сгт Новотроицке | 10 590 | 176 | Сиваске |
16. Олешки | 1759 | 71 372 | гр. Олешки | 24 838 | 14 | Бриливка, Нова Маячка |
17. Скадовдси | 1456 | 47 458 | гр. Скадовск | 18 482 | 94 | Лазурне |
18. Чаплински | 1722 | 35 016 | сгт Чаплинка | 9757 | 141 | Аскания Нова |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|