Украинци
| Украинци Українці | |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
| Общ брой | 37 – 43 милиона | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| По места |  Украйна: 37 541 693[1] Русия: 2 942 961[2] Канада: 1 071 060[3] САЩ: 890 000[4] Бразилия: 550 000[5] Казахстан: 547 052[6] Молдова: 375 000[7] Беларус: 248 000[8] Германия: 128 100[9] Португалия: 66 041[10] Румъния: 61 350[11][12] Аржентина: 50 000 Полша: 40 000[13] Азербайджан: 30 000[14] Италия: 15 500[15] Словакия: 10 814 Сърбия: 3 969 (2022г.)[16] България: 2489 Хърватия: 1977 Армения: 1633 | ||||||||||||||||||||
| Език | украински език | ||||||||||||||||||||
| Религия | православие, Украинска гръкокатолическа църква, Протестантство | ||||||||||||||||||||
| Сродни групи | други източни славяни | ||||||||||||||||||||
 | |||||||||||||||||||||
| Карта на украинската диаспора по света | |||||||||||||||||||||
| Украинци в Общомедия | |||||||||||||||||||||
.jpg){kind=small}
Украинците (на украински: українці) са славянски народ, населяващ Източна Европа, в частност Украйна и части от околните страни.
Име и произход
[редактиране | редактиране на кода]
Украинците са един от народите наследници на русите, които в Ранното Средновековие създават обширна славянска държава – Рус, която покорява и присъединява към себе си съседните славянски племена и княжества на север и изток.
Името руси се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна украинска държава, част от Рус).[17] Това създава объркване с днешните руснаци. Руснаците и беларусите също са наследници на Рус, според повечето историци, но в този период днешните руснаци често са наричани – „московци“ – пример за тази употреба е История славянобългарска на Паисий Хилендарски, където той пише за „русите“ и „московците“ като различни народи.[18]
След упадъка на Запорожката Сеч и установяването на имперска руска хегемония в Левобрежна Украйна, местните славяни стават по-известни като малоруси, а мнозинството от украинския елит изповядва малоруската регионална идентичност и приема книжовния руски език за свой.[19][20][21] Този екзоним не се разпрострява широко сред селяните, които съставляват мнозинството от населението.[22] Украинските селяни тогава наричат страната си „Украйна“ (наименование, свързано със Запорожката сеч, с Хетманството и с тяхната борба срещу поляци, руснаци, турци и кримски татари), а себе си и своя език приемат за русини/русински.[20][21] Пример за това е бележката на Захарий Стоянов относно руската политика в „Записки по българските въстания“.[23]
В Русия украинците са наричани черкаси (да не се бърка с черкези) до XVIII век. Пример за това е грамота от Алексей Михайлович, където съобщава че се е допитвал народа дали да се приемат черкасите (на том соборе многое время разговор чинили и всех людей допрашивали – что принимать ли черкас).[24] След Переяславската рада официално се възприема понятието малоруси, което е продиктувано от нарастващите имперски претенции на Руското царство.
Казаците са социална, а не историческа категория, към която не всички предци на днешните етнически украинци са принадлежали. В казашките държави и автономии като Хетманата, Запорожката сеч и полковете Слобожанска Украйна, населението е наричано украинци в официалните документи. Въпреки това русини продължава да се използва като ендоним в 19 век, когато постепенно се замества от украинци в процеса на културното възраждане.
По време на революцията в Руската империя и последвалата гражданска война, в украински контекст наричани епохата на Освободителните борби (1917 – 1920), името украинци се закрепя и като етноним и е използвано от другите народи. Украинските социалисти-революционери са на трето място в изборите на учредителното събрание на Русия. След обявяването си на независимост от Украинската Народна Република, тя придобива международно признание от Болшевишка Русия, Германия, Турция, Полша, България и други страни. УНР е завзета от болшевиките и Полша, на нейно място се създава формално независимата Украинска ССР, която после влиза в състава на СССР.
Днес украинци е предпочитаното име на народа, като другите наименования са приемливи единствено в исторически контекст.
Език и писменост
[редактиране | редактиране на кода]
Украинският език е майчин и делови език на мнозинството украинци. Той е индоевропейски славянски език, поради което е близък до съседните славянски езици – руски, беларуски, полски.
Украинският език използва кирилицата, но има някои малки разлики с българския вариант: буквата „і“ се използва за звука, изписван на български с „и“, а „и“ се използва за звук, сходен на „ъ“, който се обозначава в руския език с „ы“. Също така прозношението на буквата „г“ се различава от българското, а за българското „г“ се използва „ґ“; освен това се използват буквите „є“ и „ї“, които се изговарят „йе“ и „йи“ съответно.
Много етнически украинци живеещи в Източна Украйна, Русия и страните от ОНД говорят на руски език, но са запазили етническото си самосъзнание. Съществуват и говори, в които се смесва украинска фонетика и граматика с руска, които се обединяват под името „суржик“ (букв. каша, използва се неодобрително). Поради краткия период след неотдавнашната независимост на Украйна и масовата достъпност на руски печат и медии все още руският език се познава масово в страната. Украинският език през последните години расте по популярност сред населението на Украйна.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Повечето от украинците се самоопределят като християни, но има и много атеисти и нерелегиозни, както и малка част, изповядващи други религии. Православието е най-разпространено и е представено от две основни църкви. Едната е създадената през 2019 г. канонична и автокефална Православна църква на Украйна, призната от Вселенската патриаршия и три други поместни православни църкви – Църквата на Гърция, Александрийската патриаршия и Църквата на Кипър. Другата е каноничната Руска православна църква в Украйна, известна като Украинска православна църква (Московска патриаршия), призната от всички останали поместни православни църкви, включително от Българската православна църква. След тях по численост са представителите на Украинската гръко-католическа църква с източен обред (униати). Освен тях има и общност от протестанти. Във всички църкви службата е на украински и църковнославянски.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Украински ястия са борш, вареники и холодец. Ядат се и голубци (сарми). Традиционно любима храна на украинците е сланината.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.ukrcensus.gov.ua, архив на оригинала от 31 октомври 2004, https://web.archive.org/web/20041031064500/http://www.ukrcensus.gov.ua/eng/results/general/nationality, посетен на 7 април 2006
- ↑ www.perepis2002.ru // Архивиран от оригинала на 2008-02-02. Посетен на 2006-04-07.
- ↑ www40.statcan.ca, архив на оригинала от 30 май 2008, https://web.archive.org/web/20080530011734/http://www40.statcan.ca/l01/cst01/demo26a.htm, посетен на 7 април 2006
- ↑ www.census.gov
- ↑ www.ukrweekly.com // Архивиран от оригинала на 2006-05-19. Посетен на 2006-04-07.
- ↑ (1999) www.ide.go.jp, архив на оригинала от 7 март 2008, https://web.archive.org/web/20080307133141/http://www.ide.go.jp/English/Publish/Mes/pdf/51_cap1_2.pdf, посетен на 7 април 2006
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2007-05-09. Посетен на 2006-04-07.
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2005-03-28. Посетен на 2006-04-07.
- ↑ www.destatis.de
- ↑ www.acime.gov.pt, архив на оригинала от 13 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070713020028/http://www.acime.gov.pt/modules.php?name=News&file=article&sid=863, посетен на 7 април 2006
- ↑ mimmc.ro, архив на оригинала от 13 май 2007, https://web.archive.org/web/20070513211550/http://mimmc.ro/info_util/formulare_1294/, посетен на 7 април 2006
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2007-05-09. Посетен на 2006-04-07.
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2006-04-07. Посетен на 2006-04-07.
- ↑ www.eurasianet.org
- ↑ demo.istat.it
- ↑ https://publikacije.stat.gov.rs/G2023/Pdf/G20234001.pdf
- ↑ Ukraine // everyculture.com. Advameg, 2014. Посетен на 28 юли 2014. (на английски)
- ↑ www.pravoslavieto.com
- ↑ Luchenko, Valentyn. архивно копие // luchenko.com. Архивиран от оригинала на 2016-03-09. Посетен на 16 March 2016. (на украински)
- ↑ а б Litopys.org.ua. Посетен на 16 March 2016. (на украински)
- ↑ а б {{{article}}} // {{{encyclopedia}}}. Litopys.org.ua.
- ↑ Serhii Plokhy. Ukraine and Russia: Representations of the Past. University of Toronto Press, 2008. ISBN 978-0-8020-9327-1. с. 139. Посетен на 16 March 2016.
- ↑ Захари Стоянов. Записки по българските въстания – Том първи // 1870 – 1876. Архивиран от оригинала на 2012-06-25. Посетен на 2022-10-02. От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната только для уничтожении неверных поган, а братушките са теглили запартата за „бог да прости“. Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинът-роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия – наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божигроб, „Света София“ и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.
- ↑ Л.В. Черепнин. Земские соборы Русского государства в XVI – XVII вв.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- интервю с проф. д-р Иван Шишманов – първия български посланик в Украйна, публикувано на 13 април 1918 г. във в. „Камбана“ (по-надолу в статията) Архив на оригинала от 2007-03-28 в Wayback Machine.
- Украинците в чужбина Архив на оригинала от 2005-12-18 в Wayback Machine.
- Украинска етнография ((uk))
- В. Балушок „Как русините станаха украинци“ Архив на оригинала от 2005-11-25 в Wayback Machine. ((ru))
- В. Балушок „Кога точно се е родил украинския народ?“ Архив на оригинала от 2005-04-26 в Wayback Machine. ((ru))
|
