Луганска област

Луганска област
Луганська область
	Луганска област Луганська область
оспорвана територия
Страна	Украйна
Адм. център	Луганск
Площ	26 683 km²
Население	2 166 710 души (2018); 81,2 души/km²
Райони	18 + 14
Губернатор	Артьом Лисогор
Официален сайт	www.loga.gov.ua
	Луганска област в Общомедия

Луганска област (на украински: Луганська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 683 km² (10-о място по големина в Украйна, 4,42% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 2 166 710 души^[1] (6-о място по население в Украйна, 4,89% от нейното население). Административен център град Луганск. Разстояние от Киев до Луганск 813 km.

Историческа справка

През 1795 – 1796 г. възниква Екатеринославският чугунолеярен завод, преименуван през 1797 г. на Лугански чугунолеярен завод. Селището възникнало край него е признато за град Луганск през 1882 г. През 1935 г. градът е преименуван на Ворошиловград, а през 1958 г. отново е върнато името му Луганск. В периода от 5 януари 1970 до 4 май 1990 г. отново се нарича Ворошиловград, след което за последно е преименуван на Луганск. През 1686 г. в северната част на днешната област възниква слободата Старая Белая, преименувана по-късно в Белски городок, която през 1797 г. официално е призната за град Старобелск, който се явява първият град на територията на днешната Луганска област. Всичките останали 35 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (град Хрустални) до 1977 г. (градовете Алмазная и Ирмино). Луганска област е образувана под името Ворошиловградска област на 3 юни 1938 г. от източните райони на тогавашната Сталинска област, в състава на бившата Украинска ССР, след което заедно със смяната на името на своя административен център се променя и нейното название.

Географска характеристика

Луганска област е разположена в крайната източна част на Украйна. На север, изток и юг граничи с Русия, на югозапад – с Донецка област, а на запад – с Харковска област. В тези си граници заема площ от 26 683 km² (10-о място по големина в Украйна, 4,42% от нейната площ).^[2]

Релефът на областта представлява хълмисто-вълниста равнина, повишаваща се от долината на река Северски Донец на север с височина до 200 m и малко повече и на юг, където е разположено Донецкото възвишение с височина 200 – 300 m, максимална връх Могила Мечетная 367 m (48°15′48″ с. ш. 38°52′52″ и. д. / 48.263333° с. ш. 38.881111° и. д.48.263333, 38.881111), издигаща се южно от град Петровское, в южната част на областта.^[2]

Луганска област е богата на висококачествени каменни въглища, като 2/3 от тях са антрацитни, а 1/3 от всичките добивани въглища са удобни за коксуване. Въглищните находища се явяват част от големия Донецки въглищен басейн и са съсредоточени в Антрацитовски, Сорокински (бивш Краснодонски), Лутугински, Перевалски и други административни райони и са разположени в южната част на областта.^[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е студена със средна януарска температура от -8 °C на север до -6 °C на юг, а лятото е горещо със средна юлска температура от 21,8 °C на северозапад до 23,1 °C на югоизток. В края на пролетта често явление са суховеите и прашните бури. Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните части до 550 mm в пределите на Донецкото възвишение на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 196 – 208 денонощия.^[2]

Над 90% от територията на Луганска област принадлежи към водосборния басейн на река Северски Донец (десен приток на Дон), която пресича централната част на областта от запад на югоизток, с част от средното си течение. Нейните леви притоци – Красная, Боровая, Айдар, Деркул и др. оросяват северната част на областта, а десните – Луган, Болшая Каменка и др. водят началото си от северните склонове на Донецкото възвишение. В останалите 10% от територията на областта (нейните най-южни части) преминават горните течения малки и къси реки, водещи началото си от южните склонове на Донецкото възвишение и вливащи се или директно в Азовско море (Миус) или принадлежат към най-долната част от водосборния басейн на река Дон (Тузлов и др.).^[2]

Почвите в областта са плодородни и са предимно черноземни. Разпространени са също ливадно-подзолисти почви и др. Областта е разположена в степната зона, като голяма част от поземления фонд са обработваеми земи и само по склоновете на овразите, долините на реките и защитената територия „Стрелецка степ“ са се съхранили участъци със степна растителност. Горите са малко и заемат едва 7% от територията на областта. Основните горски масиви са разположени по обширната северна заливна тераса на река Северски Донец и в североизточната част (Беловодски район), където още от края на 19 век са изградени големи полезащитни горски пояси. Животинският свят е представен основно от степни животни – гризачи, заек, кошута, лисица, а птичият – полски и ливаден блатар, орел могилник, зелен кълвач, полска чучулига, дива гъска, бекас и др.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Луганска област е наброявало 2 166 710 души (4,89% от населението на Украйна). Гъстота 81,2 души/km². Градско население 86,85%. Етнически състав: украинци 57,96%, руснаци 39,05%, беларуси 0,81%, татари 0,34%, арменци 0,26%, молдовани 0,13%, азербайджанци 0,12%, евреи 0,10% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Луганска област се дели на 14 областни градски окръга, 18 административни района, 37 града, в т.ч. 14 града с областно подчинение и 23 града с районно подчинение, 109 селища от градски тип и 4 градски района, в град Луганск.^[1]

**Административно-териториално деление на Луганска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Луганск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Алчевск	50	105 398	гр. Алчевск	105 398	44
2. Антрацит	33	76 337	гр. Антрацит	54 640	74	Боково-Платово, Верхни Наголчик, Дубовски, Каменное, Крепенски, Шчотово
3. Брянка	64	48 635	гр. Брянка	47 512	52	Анновка, Вергулевка, Глубоки, Ломоватка, Южная Ломоватка
4. Голубивка	35	34 129	гр. Голубивка	28 529	55	Донецки, Червоногвардейское
5. Довжанск	84	96 598	гр. Довжанск	95 153	85	гр. Червонопартизанск, Володарск, Калинински, Комсомолски, Ленинское, Павловка, Шахтьорское
6. Кадиевка	92	94 500	гр. Кадиевка	77 593	51	гр. Алмазная, гр. Ирмино
7. Лисичанск	96	122 350	гр. Лисичанск	97 251	83	гр. Новодружеск, гр. Приволе
8. Луганск	270	450 658	гр. Луганск	403 938	-	гр. Александровск, Юбилейное
9. Первомайск	89	36 831	гр. Первомайск	36 831	69
10. Ровенки	22	82 178	гр. Ровенки	46 734	59	Великокаменка, Горняк, Дзержински, Кленови, Михайловка, Наголно-Тарасовка, Новодаревка, Пролетарски, Тацино, Ясеновски
11.Рубижне	34	58 582	гр. Рубижне	58 582	101
12. Северодонецк	42	121 638	гр. Северодонецк	103 479	98	Боровское, Вороново, Метелкино, Сиротино
13. Сорокино	77	104 030	гр. Сорокино	44 283	51	гр. Молодогвардейск, гр. Суходолск, Горное, Енгелсово, Изварино, Краснодарски, Краснодон, Северни, Северо-Гундоровски, Уроло-Кавказ
14. Хрустални	53	124 033	гр. Хрустални	82 765	64	гр. Вахрушево, гр. Миусинск, гр. Петровское, Грушевое, Запороже, Княгиневка, Садово-Хрусталненски, Софиевски, Фьодоровка, Хрусталное, Щеровка
Административен район
1. Антрацитовски	1700	30 070	гр. Антрацит		74	Есауловка, Ивановка, Красни Кут, Малониколаевка, Нижни Наголчик, Фашчовка
2. Беловодски	1597	24 270	сгт Беловодск	7969	92
3. Белокуракински	1436	16 615	сгт Белокуракино	6564	128	Лозно-Александровка
4. Довжански	1132	11 685	гр. Довжанск		85	Бирюково
5. Кременски	1627	41 084	гр. Кременная	19 155	143	Краснореченское
6. Лутугински	1057	68 908	гр. Лутугино	17 989	27	Белое, Белореченски, Врубовски, Георгиевка, Ленина, Успенка, Челюскинец, Юриевка
7. Марковски	1166	15 700	сгт Марковка	5823	125
8. Меловски	971	15 560	сгт Меловое	5810	142
9. Новоайдарски	1836	25 086	сгт Новоайдар	8189	58	гр. Счасте
10. Новопсковски	1623	35 051	сгт Новопсков	9687	134	Белолуцк
11. Перевалски	723	69 738	гр. Перевалск	25 941	45	гр. Артьомовск, гр. Зоринск, Байрачки, Бугаевка, Городище, Комисаровка, Михайловка, Селезньока, Фашчовка, Централни, Яшчиково
12. Попаснянски	1466	40 204	гр. Попасная	20 600	85	гр. Горское, гр. Золотое, Белогоровка, Волчеяровка, Врубовка, Калиново, Камишеваха, Малорязанцево, Мирная Долина, Нижнее, Новотошковское, Тошковка, Чернухино
13. Сватовски	1740	43 069	гр. Сватово	17 134	157	Нижная Дуванка
14. Славяносербски	546	53 784	сгт Славяносербск	7776	35	гр. Зимогоре, Лозовски, Лотиково, Родаково, Фрунзе
15. Сорокински	1400	28 489	гр. Сорокино		51	Велики Лог, Мирное, Новоалександровка, Новосветловка, Семейкино, Таловое
16. Станично-Лугански	1900	49 759	сгт Станица Луганская	13 089	21	Петропавловка
17. Старобелски	1580	46 882	гр. Старобелск	18 297	95
18. Троицки	1600	20 833	сгт. Троицкое	7445	217

Източници

[nas-1] а ^б ^в Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ворошиловградская область (Луганская область), т. 5, стр. 372-374

[1]

[2]