Полтавска област

Полтавска област
Полтавська область
	Полтавска област Полтавська область
Страна	Украйна
Адм. център	Полтава
Площ	28 748 km²
Население	1 544 085 души (2006); 53,7 души/km²
Райони	25 + 5
Губернатор	Валерий Холовко (ВОО)
Официален сайт	www.adm-pl.gov.ua
	Полтавска област в Общомедия

Полтавска област (на украински: Полтавська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 28 750 km² (6-о място по големина в Украйна, 4,76% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 390 405 души^[1] (10-о място по население в Украйна, 3,25% от нейното население). Административен център град Полтава. Разстояние от Киев до Полтава 333 km

Историческа справка

С изключение на 5 града (Горишни Плавни, Глобино, Гребьонка, Карловка и Заводское), които са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1957 до 1977 г., всички останали градове с областта са утвърдени за такива преди това.

Полтава – 1174 г. (първо споменаване в летописните източници)
Миргород – 1575 г. (основан същата година като седалище но специален казашки полк)
Зенков – 1604 г. (първи исторически сведения)
Хадяч – 1634 г.
Кременчук – 1765 г. (основан през 1571 г.)
Лохвица, Пирятин и Хорол – 1781 г. (първите исторически сведения за Пирятин са от 1155 г., а за Хорол – в грамотата на Владимир Мономах от 1083 г.)
Лубни – 1783 г. (първо споменаване в летописните източници през 1107 г.)
Кобеляки – 1803 г. (още през 1647 г. Кобеляки се споменава в историческите източни като град, официално от 1803 г.)

Полтавска област е образувана на 22 септември 1937 г. На 10 януари 1939 г. два района са предадени на Кировоградска и два района на Сумска област, а на 7 януари 1957 г. шест района са предадени на Черкаска област, като по този начин Полтавска област се оформя в съвременните си граници.

През 1912 г. на левия бряг на река Ворскла (ляв приток на Днепър), в близост до село Мала Перешчепина (Новосанжарски район) е открито голямо съкровище, като се предполага, че е свързано с погребението на владетеля на Велика България хан Кубрат.

Географска характеристика

Полтавска област е разположена централна част на Украйна. На югозапад граничи с Черкаска област, на запад – с Киевска област, на северозапад – с Черниговска област, на север – със Сумска област, на изток – с Харковска област, и на юг – с Днепропетровска и Кировоградска област. В тези си граници заема площ от 28 750 km² (6-о място по големина в Украйна, 4,76% от нейната площ). Дължина от запад на изток 225 km, ширина от север на юг 188 km.^[2]

Територията на областта е разположена върху древните тераси на река Днепър и нейните притоци и заема част от Приднепровската низина и крайните югозападни разклонения на Средноруското възвишение. Повърхнината ѝ е предимно равнинна с височина на североизток 170 – 200 m (максимална 202 m, 49°57′40″ с. ш. 34°29′11″ и. д. / 49.961111° с. ш. 34.486389° и. д.49.961111, 34.486389, северно от село Бухаловка в Зенковски район), а на югозапад 60 – 100 m около поречието на Днепър. На изток равнината е слабо хълмиста, дълбоко разчленена от речни долини, оврази и суходолия, а на запад е плоска.^[2]

Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -5,5 °C до -7,6 °C, средна юлска 20 – 21,7 °C. Годишната сума на валежите варира от 430 до 560 mm, с максимум на валежите през летния период. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 157 – 172 денонощия.^[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, която протича по югозападната ѝ граница с част от долното си течение. На територията на областта в Днепър отляво се вливат реките: Сула, Псьол (с притока си Хорол), Ворскла и Орел. В пределите на областта попадат части от Кременчугското (долния ляв бряг) и Днепродзержинското водохранилища (горния ляв бряг) изградени на река Днепър.^[2]

Около 70% от територията на областта се заемат мощните и обикновените мало- и среднохумусни черноземи. В районите около течението на Днепър са развити осолени почви и солоди. По долините на реките Сула, Псьол и Ворскла са разпространени тъмносиви оподзолени почви. Приблизително по линията Кременчук – Полтава преминава южната граница на лесостепната област. Естествената степна растителност почти не се е съхранила, тъй като представляват обработваеми земеделски земи. Горите и храстите заедно с полезащитните пояси заемат 7,5% от територията на областта. В тях преобладават дъб, ясен, бряст, клен, тук-таме липа и габър, а в подлеса лешник и дива круша. По пясъчните надзаливни тераси на реките е разпространен борът с примеси от дъб, а заливните тераси са заети от ливади и пасища. Горите се обитават от лос, кошута, дива свиня, вълк, бурсук, лисица и др., а степните пространства – от пор, заек, хамстер, лалугер и др. Птиците са представени от орел, дропла, сив жерав, дива патка и гъска, пъдпъдък, сива гъска, полска и горска чучулига и др.^[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Полтавска област област е наброявало 1 390 405 души (3,25% от населението на Украйна). Гъстота 648,36 души/km². Градско население 61,48%. Етнически състав: украинци 91,36%, руснаци 7,22%, беларуси 0,39%, арменци 0,17%, молдовани 0,16%, евреи 0,11% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Полтавска област се дели на 6 областни градски окръга, 25 административни района, 15 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 21 селища от градски тип и 5 градски района (3 в Полтава и 2 в Кременчук).^[1]

**Административно-териториално деление на Полтавска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Полтава (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Хадяч	18	23 464	гр. Хадяч	23 464	115
2. Горишни Плавни	111	54 313	гр. Горишни Плавни	51 955	100
3. Кременчук	96	219 258	гр. Кременчук	219 258	115
4. Лубни	25	45 157	гр. Лубни	45 157	141
5. Миргород	19	39 409	гр. Миргород	39 409	103
6. Полтава	113	288 324	гр. Полтава	288 324	-
Административен район
1. Великобагачански	1000	24 606	сгт Великая Багачка	5488	83	Гоголево
2. Хадячки	1600	29 089	гр. Хадяч		115
3. Глобински	2500	43 269	гр. Глобино	9349	122	Градижск
4. Гребьонковски	600	22 368	гр. Гребьонка	10 713	188
5. Дикански	700	18 819	сгт Диканка	7662	29
6. Зенковски	1400	34 226	гр. Зенков	9514	81	Опошня (Опишня)
7. Карловски	900	33 781	гр. Карловка	14 470	55
8. Кобелякски	1800	41 800	гр. Кобеляки	9772	69	Белики
9. Козелшчински	900	19 213	сгт Козелшчина	3628	75	Новая Галешчина
10. Котелевски	800	19 539	сгт Котелва	12 122	64
11. Кременчукски	1200	39 771	гр. Кременчук		115
12. Лохвицки	1300	42 394	гр. Лохвица	11 338	173	гр. Заводское
13. Лубнински	1420	31 369	гр. Лубни		141
14. Машевски	900	19 370	сгт Машевка	3721	35
15. Миргородски	1600	31 315	гр. Миргород		103	Камишня, Ромодан
16. Новосанжарски	1300	34 077	сгт Нови Санжари	5179	36
17. Оржицки	1000	23 924	сгт Оржица	3488	183	Новооржицкое
18. Пирятински	860	31 233	гр. Пирятин	15 391	187
19. Полтавски	1300	66 907	гр. Полтава		-
20. Решетиловски	1000	26 185	сгт Решетиловка	9240	39
21. Семьоновски	1300	24 908	сгт Семьоновка	6089	132
22. Хоролски	1000	34 122	гр. Хорол	12 950	107
23. Чернухински	700	11 176	сгт Чернухи	2491	220
24. Чутовски	862	22 705	сгт Чутово	6079	54	Скороходово
25. Шишацки	800	20 149	сгт Шишаки	4347	74

Източници

[nas-1] а ^б ^в Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Полтавская область, т. 20, стр. 253 – 254

[1]

[2]