Албанска съпротива през Втората световна война
| Албанска съпротива | |||
| Втора световна война | |||
 Комунистически партизани след превземането на Тирана през ноември 1944 година | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1939 – 1944 г. | ||
| Място | Албания | ||
| Резултат | Установяване на комунистически режим в Албания | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Албанската съпротива през Втората световна война е съпротивително движение в Албания срещу правителството на Албанското кралство и поддържащите го Италия и Германия.
То включва няколко различни групи, но в най-масовия си заключителен етап е доминирано от прокомунистическата Националноосвободителна армия, ръководена от Енвер Ходжа. Първите прояви на съпротивата са след превръщането на Албания в италиански протекторат през 1939 година, в началото на Втората световна война. Тя завършва през есента на 1944 година, когато в страната е наложено управление на комунистите.
История
[редактиране | редактиране на кода]Начален период
[редактиране | редактиране на кода]Началото на Албанската съпротива е поставено малко след италианската окупация, като първоначално движението е разделено на две — привържениците на връщането на крал Зогу I от Легалисткото движение, водени от генерал Абаз Купи, и републикански националистически групи, образували след това оглавената от Митхат Фрашъри организация Бали Комбътар. Републиканците имат по-голямо влияние от монархистите, като са особено популярни в присъединените през 1941 година към Албанското кралство Косово и западна Македония.[2]
Включване на комунистите
[редактиране | редактиране на кода]Комунистическото направление на Албанската съпротива започва да се организира едва след началото на войната със Съветския съюз през лятото на 1941 година. През ноември, с активното участие на функционери на Югославската комунистическа партия и като нейно подразделение, е създадена Албанската комунистическа партия, оглавена от сътрудника на Коминтерна Енвер Ходжа. Следвайки единофронтовската политика на Коминтерна, през септември 1942 година комунистите успяват да привлекат все повече губещите влияние монархисти и някои местни групи в Националноосвободителен фронт, но Бали Комбътар продължава да е водещата организация на съпротивата.[3]
През пролетта на 1943 година по решение на Югославската народна освободителна армия комунистите създават Националноосвободителна армия, която има два отделни щаба — един за старата територия на Албания, оглавен от Енвер Ходжа, и друг за Косово, начело с Фадил Ходжа. И двата щаба са поставени под надзора на Светозар Вукманович.[4]
През лятото на 1943 година Националноосвободителния фронт и Бали Комбътар се споразумяват за общи действия и създаване на съвместен Комитет за спасение на Албания. Споразумението се обявява за независима Албания в граници, съответстващи на националното самоопределение на населението. По тази причина и под югославски натиск малко по-късно комунистите се оттеглят от него, а през есента монархистите напускат Националноосвободителния фронт.[5]
Германска окупация
[редактиране | редактиране на кода]Капитулацията на Италия на 8 септември 1943 година дава силен тласък на Албанската съпротива. Италианските войски се изтеглят неорганизирано от страната, партизаните установяват контрол над голямо количество оръжие, а около 1500 италиански дезертьори се присъединяват към Съпротивата. В същото време в Албания са въведени германски войски, за да предотвратят евентуален десант на Балканите. Германците пленяват 90 хиляди италианци и признават независимостта на Албания, политическите затворници са освободени, а профашисткото правителство е заменено с политици от различни партии от предвоенния период.[6]
Бали Комбътар и монархистите подкрепят новото правителство, но продължават да поддържат военните си формирования, които участват в активни военни действия срещу югославските партизани, както и в изселвания на сръбски и черногорски колонисти от северните части на страната. Комунистите продължават да имат голямо влияние в южна Албания.[7]
След налагането на комунистическа власт в Албания албански партизани подпомагат югославските в Черна гора и Босна и Херцеговина.[8]
В същото време части на Бали Комбътар се противопоставят на югославската армия в Косово до пролетта на 1945 година, като при ликвидирането на съпротивата им са избити около 50 хиляди души. Съпротивата на отделни групи срещу комунистите в самата Албания продължава до началото на 50-те години.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Pearson 2006, с. 418.
- ↑ Мете 2006, с. 281 – 282.
- ↑ Мете 2006, с. 280, 283 – 284.
- ↑ Мете 2006, с. 283 – 284.
- ↑ Мете 2006, с. 285 – 286.
- ↑ Мете 2006, с. 287 – 289.
- ↑ Prifti 1978, с. 292 – 294.
- ↑ Prifti 1978, с. 198.
- ↑ Prifti 1978, с. 295, 298.
- Цитирани източници
- Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.
- Pearson, Owen. Albania in Occupation and War: From Fascism to Communism 1940-1945. I.B.Tauris, 2006. ISBN 1-84511-104-4. (на английски)
- Prifti, Peter R. Socialist Albania since 1944: domestic and foreign developments. MIT Press, 1978. ISBN 978-0-262-16070-4. (на английски)