Направо към съдържанието

Йован Хадживасилевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йован Хадживасилевич
сръбски етнограф
В 1899 година
Роден
Починал
29 март 1948 г. (81 г.)

Учил вБелградски университет
Виенски университет
Йован Хадживасилевич в Общомедия

Йован Хадживасилевич (на сръбски: Јован Хаџи-Васиљевић или Jovan Hadži-Vasiljević) е сърбомански книжовник, псевдоисторик и етнограф.[1]

Писмо от Скопие до Йован Хадживасилевич, секретар на дружество „Свети Сава“
Хаџи-Васиљевић, Јован. Прилеп и његова околина. Београд, 1902. (на сръбски)

Роден е в 1866 година във Враня. Завършва основно училище в родния си град. Гимназия учи във Враня и в Ниш, а след това завършва Историко-филологическия отдел на Висшата школа в Белград. В 1898 година защитава докторат по философия във Виенския университет. От 1898 до 1904 година работи във външно министерство и служи в Битоля, Скопие и Белград. От 1904 до 1940 година е секретар на дружеството „Свети Сава“, което има за цел да пропагандира сърбизма в Македония. Участва в Балканските войни и Първата световна война.[1] След войните издава противобългарски пропагандни трудове, обвиняващи България в "жестокости" над "сърбите", и в един от тях той обвинява народния ни поет Вазов в призиви към "пълно унищожение" на сърбите, дехуманизира целия български народ, а в заглавието на друг свой англоезичен труд нарича българите "новопоявила" се нация, като така именно той създава тезата, възприета след близо 3 десетилетия от Сърбомакедонистите, че Българската нация била "създадена от Русия".[2]

Умира в 1948 година в Белград.[1]

Хадживасилевич е автор на голям брой псевдоисторически, географски и етнографски трудове, предимно за Стара Сърбия и Македония. Редактор е на списание „Братство“. Най-важни негови трудове са:

  1. а б в г Архива Јована Хаџи-Васиљевића // Народна библиотека Србије. Посетен на 27 февруари 2015.
  2. СЪРБИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – ДЪЛГИЯ ПЪТ ДО НЬОЙ