Йован Хадживасилевич
Йован Хадживасилевич | |
сръбски етнограф | |
В 1899 година | |
Роден |
18 октомври 1866 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Белградски университет Виенски университет |
Йован Хадживасилевич в Общомедия |
Йован Хадживасилевич (на сръбски: Јован Хаџи-Васиљевић или Jovan Hadži-Vasiljević) е сърбомански книжовник, псевдоисторик и етнограф.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1866 година във Враня. Завършва основно училище в родния си град. Гимназия учи във Враня и в Ниш, а след това завършва Историко-филологическия отдел на Висшата школа в Белград. В 1898 година защитава докторат по философия във Виенския университет. От 1898 до 1904 година работи във външно министерство и служи в Битоля, Скопие и Белград. От 1904 до 1940 година е секретар на дружеството „Свети Сава“, което има за цел да пропагандира сърбизма в Македония. Участва в Балканските войни и Първата световна война.[1] След войните издава противобългарски пропагандни трудове, обвиняващи България в "жестокости" над "сърбите", и в един от тях той обвинява народния ни поет Вазов в призиви към "пълно унищожение" на сърбите, дехуманизира целия български народ, а в заглавието на друг свой англоезичен труд нарича българите "новопоявила" се нация, като така именно той създава тезата, възприета след близо 3 десетилетия от Сърбомакедонистите, че Българската нация била "създадена от Русия".[2]
Умира в 1948 година в Белград.[1]
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]Хадживасилевич е автор на голям брой псевдоисторически, географски и етнографски трудове, предимно за Стара Сърбия и Македония. Редактор е на списание „Братство“. Най-важни негови трудове са:
- Прилеп и његова околина Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine., Београд, 1902;
- Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања I–II, Београд, 1909, 1913;
- Бугарска зверства у Врању и околини 1915-1918, Нови Сад, 1922;
- Четничка акција у Старој Србији и Маћедонији, Београд, 1928;
- Скопље и његова околина Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine., Београд, 1930;
- Аутобиографија, Врање, б. г.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Архива Јована Хаџи-Васиљевића // Народна библиотека Србије. Посетен на 27 февруари 2015.
- ↑ СЪРБИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – ДЪЛГИЯ ПЪТ ДО НЬОЙ