Свети Архангел Гавриил (Дренок)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Гавриил.
| „Свети Архангел Гавриил“ „Свети Архангел Гаврил“ | |
 Църквата „Свети архангел Гавриил“ в Модрич | |
 Местоположение в Струга | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Дренок |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Стружко |
| Статут | недействащ храм |
| Състояние | руини |
„Свети Архангел Гавриил“ (на македонска литературна норма: „Свети Архангел Гаврил“) е православен манастир в руини край голобърдското село Дренок, Северна Македония.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е бил разположен на 5 km северно от селата Модрич и Дренок и на около 7,5 km югоизточно от Джепище, в близина на село Требища, Албания, южно от Требищката река. Местността край регионалния път Струга-Дебър носи името Три чешми.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]На археологическата карта на Република Македония мястото е отбелязано като църква от средновековието.[2] Миленко Филипович записва местни предания, които също казват, че тук е имало манастир, посветен на Свети Илия, като така се е казвала и областта - Манастирец. Освен „Свети Илия“ имало още три църкви - „Света Богородица“, „Свети Архангел“ и „Свети Георги“.[1] Едно от бърдата, останало в Албания, се казва Свети Илия, а над манастира има Попова чешма. Разказва се, че турците са разрушили манастира до основи и каменното корито на Попова чешма отнесли в Требища. При Попова чешма бил открит и камък с надпис, но требищките мюсюлмани го скрили. В 1934 година в Требища била още жива мюсюлманка, чийто баща е бил поп в Манастирец.[4]
В 1918 - 1920 година по-голямата част от Голо бърдо е окупирана от Кралството на сърби, хървати и словенци. При връщането на Требища на Албания част от землището на селото покрай река Чървеница остава в Кралството на сърби, хървати и словенци.[5][1] Държавната граница минава през Църквища вдясно от Чървеница и Бела вода вляво от Чървеница, като в Албания остава бърдото Градище.[1] Край пътя е имало само един хан - Требищкият хан.[4]
В 20-те години около хана са построени още няколко сгради,[4] а в 1930 - 1932 година и голям манастир, посветен на Събор на Архангел Гавриил. Църквата е монументална каменна постройка, може би една от най-големите в района на Струга, с размери 23 на 15 m. Покривът е бил с керемиди, таванът е бил измазан с варов хоросан, а в църквата е имало дървен иконостас.[2]
В 1944 година манастирът изгаря. Днес църквата е с паднал покрив и полуразрушена.[2]
Манастирът е разполагал с големи имения, границите му се простират на север до река Черни Дрим, на запад до държавната граница с Албания, на север до река Чървеница и на юг до общинската гора.[2]
След разгрома на Кралство Югославия в 1941 година, манастирът попада под администрацията на община Манастирец под италианска окупация. През този период монасите напускат манастира и всички грижи за него се полагат от свещениците от Модрич и Дренок. Последният свещеник, служил в манастира през есента на 1944 година, е Милан Йованоски от селото Модрич, а в края на 1944 година манастирът е опожарен и разграбен. По време на пожара селяните от Модрич и Дренок се опитват да го потушат, но единственото, което успяват да спасят са малко икони, които след това бяха донесени в селото Модрич. Селяните на Модрич построяват дървен параклис на мястото, наречено Напреслок, който посвещават на Свети Архангел Гавриил, и в който поставят иконите. През пролетта на 1971 година параклисът е опожарен и иконите от Манастирец изгарят.[2]
На 26 юли 2000 година владиката Тимотей Дебърско-Кичевски освещава и полага основния камък на манастирската църква „Свети Архангел Гавраиил“, в близост до старата църква, но строежът остава нереализиран. През 2014 година братството на Бигорския манастир „Свети Йоан Кръстител“, с акт на реституция, си връща имота[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 27.
- ↑ а б в г д е ж з Наумоски, Ристе. Метох Св. Архангел Гавриил // Бигорски манастир. Посетен на 4 март 2021 г.
- ↑ Во посета на Бигорскиот метох посветен на Соборот на Светиот Архангел Гаврил // Бигорски манастир. Посетен на 4 март 2021 г.
- ↑ а б в Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 28.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 37.
