Бомово
| Бомово Бомово | |
| — село — | |
 | |
  Бомово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Горни Дебър |
| Надм. височина | 618 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Бомово в Общомедия | |
Бомово (на македонска литературна норма: Бомово; на албански: Bomova) е село в Северна Македония, в община Дебър
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Дебър в Дебърското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името вероятно е от лично име. В Слепченския поменик от втората половина на XVI век селото е споменато като Бохма.[1]
В XIX век Бомово е албанско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бомбо е посочено като село с 12 домакинства, като жителите му са 25 албанци мюсюлмани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бомо има 120 жители арнаути мохамедани,[3] а в Боново - 140 арнаути мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бомови е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 8 къщи.[5]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Бомово е част от Дебърската градска община на българската Дебърска околия.[6]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че православният род Марковци в село Гиновец са бегълци от Бомово.[7]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Бомово
Сала Маркя (1789 - 1869), албански революционер, участник в Албанското въстание (1843 – 1844)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178-179.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
