Никола Матуси
| Никола Матуси Nicolae Tullia Matussi | |
| арумънски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Атински университет |
| Политика | |
| Професия | юрист |
| Партия | Комунистическа партия на Гърция |
| Убеждения | сепаратизъм |
| Римски легион | |
| лидер | |
Никола Тулия Матуси (на гръцки: Νικόλαος Ματθαίου Ματούσης; на арумънски: Nicolae Tullia Matussi[1]) е арумънски юрист, политик и лидер на Римския легион, спонсорирана от Италия арумънска паравоенна организация, действала в Северозападна Гърция в годините на окупацията през Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в пиндското влашко село Самарина на 15 август 1899 г.[2] Завършва гимназията в Трикала в 1917 година, а след това завършва Юридическия факултет на Атински университет. Посвещата се на арумънската кауза и от 1923 г. е генерален секретар на Комунистическата партия в Трикала. Участва в Селското въстание в Трикала през 1925 година,[3][4][5] съден е от военен съд в Лариса[6] и през 1926 г. е изключен от партията. Установява се в Лариса, където се включва в Селската партия на Янис Софианопулос. В 1936 година е кандидат за депутат от Селската партия.[7] В Лариса се занимава с право. Напуска Селската партия.[8] По време на диктатурата на Йоанис Метаксас поради приятелските си отношения с министъра на обществената сигурност Константинос Маниадакис[9] не е преследван като останалите членове на Селската партия.[10]
През 1941 г. посреща в Лариса Алкивиад Диаманди и участва във формирането на така наречения Римски легион, колаборационистка организация, подпомагаща италианските окупационни части и е втори по ранг в огранизацията след Диаманди. Лидерите на организацията пропагандират автономия за арумъните и обсъждат създаването на Пиндско княжество или Пиндски кантон. Когато Диаманди изненадващо напуска Гърция и заминава за Румъния през юни 1942 г., Матуси става лидер на Легиона.[11]
След капитулацита на Италия, изтеглянето на италианските части, подкрепящи Легиона, и заместването им от немски, Матуси заминава за Атина,[12] където става член на националсоциалистическата организация Пионери на Нова Европа.[13] След освобождението, от Атина бяга в Румъния. Съден е задочно от специалния съд за държавна измяна в 1945 година заедно с други членове на Легиона и получава две смъртни присъди. В 1948 година Матуси е арестуван от комунистическите власти и осъден. Затворен е на Дяволския остров в Дунава. През 1964 г. е експулсиран в Гърция по молба на гръцките власти и затворен. По негова молба делото му е гледано отново и съдът в Атина го обявява за невинен в извършването на военни престъпления.[14] През 1976 г. всички граждански права са му възстановени от гръцкия съд. До 1981 година живее в Атина.[15] Умира в Лариса на 11 март 1991 година.[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Berciu-Drăghicescu, Adina, Maria Petre. Şcoli şi biserici româneşti din Peninsula Balcanică, Documente (1918-1953), Volumul II. Bucureşti, Editura Universităţii din Bucureşti, 2006. ISBN 9789737371867. с. 569. Посетен на 14 август 2015.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 197.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 522-523.
- ↑ Γκόγκος, Νίκος. H πυρπόληση της εφημερίδας ΘΑΡΡΟΣ και η σχέση με το συλλαλητήριο στα Τρίκαλα το 1925 // trikalaIN.gr, 23 октомври 2013. Посетен на 15 август 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Ζιάκας, Ηλίας. Η αγροτική εξέγερση των Τρικάλων στα 1925 // Ριζοσπάστης, 24 март 2002. Посетен на 15 август 2015.
- ↑ Συνεχίζεται ενώπιον του Στρατοδικείου Λάρισσης ηδικητών Τρικκαλινών // Ριζοσπάστης, 4 април 1925. Посетен на 15 август 2015.
- ↑ Προετοιμάζεται Συνέδριο για την Συνένωση των Αγροτικών Δυνάμεων Ανακοίνωση του Π. Γ. του Κομ. Κόμματος // Ριζοσπάστης, 22 май 1936. Посетен на 15 август 2015.
- ↑ Ανακοίνωση του Αγροτικού Κόμματος // Ριζοσπάστης, 23 ноември 1944. Посетен на 15 август 2015.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 198.
- ↑ Δάγκας, Αλέξανδρος. Για μια κοινωνική ιστορία της υπαίθρου. Η περιφέρεια Θεσσαλονίκης στον 20ό αιώνα. Η περίοδος έως το 1945 // Посетен на 15 август 2015.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 28, 47, 444.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 396.
- ↑ Χονδροματίδης, Ιάκωβος Περ. Η μαύρη σκιά στην Ελλάδα Εθνικοσοσιαλιστικές και φασιστικές οργανώσεις στην Ελλάδα του Μεσοπολέμου και της Κατοχής (1941-1944). Περισκόπιο, 2001.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 420 - 421, 530.
- ↑ Τσούτσας, Δημήτριος Γ et al. Βλάχοι, Ιστορία - Πολιτισμός - Εθιμα - Προσωπικότητες. Αλμυρός, Σύλλογος Βλάχων Επαρχίας Αλμυρού. Посетен на 14 август 2015.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 199.
