Пинд

Пинд
	Пинд
	Панорама към Южен Пинд, снимана от връх Катафиди в Чумерка
	Местоположение на картата на Гърция
Общи данни
Местоположение	Гърция; Албания
Най-висок връх	Смолика
Надм. височина	2637 m
	Пинд в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Пинд.

Каменния мост на река Мегдова при Виняни (Аграфа)

Пинд^[1] (на гръцки: Πίνδος, Пиндос; на албански: Pindet) е планинска система в западната част на Балканския полуостров, в Гърция и Албания (крайните северни разклонения).

Географска характеристика

Положение

Разположен е между историческите области Тесалия и Македония на изток и Епир на запад (като ги и разделя), и често бива наричан „гръбнакът на Гърция“.

Граници

Масивът на Пинд започва от източните части на Албания, в близост до Гърция (източно от град Корча), и достига на юг посредством Панетолико в Етолоакарнания до Коринтския залив, със срещуположно разположените планини на полуостров Пелопонес. Дълъг е приблизително 230 km, широк около 70 км, с най-висока точка връх Смолика (2637 m). Разделен е на множество различаващи се по геоложки строеж, размери и денивация малки планини с височина 1800 – 2600 m и разделени от дълбоки речни долини.^[2]

Геоложки разлетия и обширен планински масив е южно (от север на юг) продължение на Динарските планини, посредством Албанските планини, която дълга планинска верига покрай Адриатическо и Йонийско море доминира в западната част на Балканския полуостров. Този огромен комплекс от планини, върхове, плата, долини и клисури цепи Тесалия от Епир и на югоизток продължава с планините на Континентална Гърция – в посока от северозапад на югоизток. Планината е изградена предимно от варовици и флишеви скали.

Според алтернативни лингвистични трактовки, обосноваващи се на античната етимология, на югоизток планинският масив на Пинд завършва с планината Ета. ^[3]

Деление

Обхватът на планината е северно на територията на Албания и започва от планините окръжаващи Охридското и Преспанските езера (в исторически Девол) с планината Морава, която може да се приеме като най-северно разклонение и продължение на Грамос. На юг Пинд се простира до ном Евритания с трите ѝ масива – Велухи, Каликуда и Хелидона. Най-южната област в Пинд е района на Аграфа. Южен Пинд в района на Аграфа е значително по-нисък от северната си част и има само седем върха с над 2000 m надморска височина.

Планинската верига на Пинд се поделя на Северен и Южен. Главното било има редица странични разклонения. На запад досами йонийското крайбрежие се простират успоредни ниски планински вериги, най-високата от които е тази на областта Сули. На североизток, дълбоко към Олимп, се вдава страничното било на Хасия и Антихасия, което разделя Македония от Тесалия. От Южен Пинд се вдава на изток ниско планинско ребро към Отрис с дължина 30 km и най-високи върхове Гераковуни (1726 m) и Гурас (1454 m), което дели тесалийската равнина от Фтиотида, в античността част от Антична Тесалия.

Северен Пинд

Обособени планински масиви изброени от север на юг са:

Морава (в Албания) – 2042 m н.в.
Грамос – 2520 m н.в.
Смолика (Смоликас) – 2637 m н.в.
Трапезица – 2024 m н.в.
Тимфи – 2497 m н.в.
Лигос – 2249 m н.в.
Хасия – 2295 m н.в. с Антихасия – 1416 m н.в. (североизточно планинско рамо къмто Олимп, разделящо Македония от Тесалия)
Мицикели (Меча бърлога) – 1810 m н.в.
Томарос – 1974 m н.в.
Хаджи – 2038 m н.в.

Южен Пинд

Планински масиви:

Чумерка (наричана още и Атаманика) с най-високи върхове Какардица – 2429 m н.в. и Катафиди – 2393 m н.в.
Лакмос (Перистери) – 2295 m н.в.
Тригия – 2204 m н.в.
Нераида – 2074 m н.в.
Козяк – 1901 m н.в.
Авго – 2146 m н.в.

В границите на Южен Пинд влиза планинската област Аграфа. Тя е чувствително по-ниска от северните части около Мецово. Релефът ѝ е набразден от многобройни рекички оттичащи се към Йонийско море с Артския залив на запад, Коринтския залив на юг и Егейско море на изток.

Най-високият връх на Аграфа е Карава. Средище на Аграфа е едноименното село. Друго известно селище в района е Граница.

От Евритания се редят в югоизточна посока високите планински масиви на Същинска или Континентална Гърция (Румели) – Велухи, Вардусия, Ета с Калидромо в южната част на Фтиотида, Гиона, Парнас (изброени от северозапад на югоизток, които се намират във Фокида и отчасти на север във Фтиотида) и последващата Хеликон в Беотия и накрая Парнита, досами Атина. Велухи над Карпениси в Евритания е част от Натура 2000.

На юг естествено продължение на планината е планинската верига Панетолико, чиято най-висока точка не надхвърля 2000 m, и се издига само на 1924 m. Панетолико е с дължина 25 km от изток на запад и 10 km ширина от север на юг.

Име, топонимия

В Архаична Гърция името Пинд носи единия от градовете на дорийската тетраполия, разположен на едноименната река и в планината Ета – според Страбон. ^[4] В най-ново време – от XIX век насам, с името Пинд се назовава планинската верига от Велухи на север, а не така както е било в античността – от Парнас във Фокида – на северозапад до Велухи (Тимфристос). ^[5]

Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите през 1756 г. В началото на XIX век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. ^[6]^[7].

В края на 20-те години на XX век всички негръцки имена на географски обекти в планината са заменени с гръцки такива. Например името на административния център на дема на най-южноразположената Аграфа е променено от Керасово на Керасхори през 1930 г.

Води

Реки

Пинд дели водите на днешната територия на Гърция по водосборни басейни. В Чумерка е орохидрографски възел на целия планински масив.

Най-пълноводната и известна река Ахелой (Аспропотаму) протича между Аграфа и Гаврово, разделяйки на юг северната част (ном Етолоакарнания) на административната област Западна Гърция на Етолия и Акарнания.

Езера и водоеми

В южната планина към и в Континентална Гърция се намират най-големите язовири на Гърция (Кремаста, Кастраки, Стратос, Пърнари и Пластира) осигуряващи вода за питейни нужди и напояване дори към безводната Атика и Атина, посредством сложна система хидротехнически съоръжения. На всички тези язовири има изградени ВЕЦ.

Население

Планините на Централен Пинд са сърцето на армънските поселения на Балканите. Етнографията на планината е характеризирана основно като армънска, а също така и като албанска. Топонимията е основно славянобългарска. ^[8] Селищата са неголеми, с масивни къщи по скатовете, с калдъръмени улици, и всички те покрити с каменни настилки и покриви.

История

В Античността

Според древногръцката митология, Пинд е син на Македон.

В Средновековието

В периода XI – XIII век частите на Пинд, окръжаващи Тесалия влизат в границите на Велика Влахия. В Османска Тесалия, Аграфа е един от четирите вилаета на санджак Трикала, а цялата планина от 1670 г. административно приспада към Янински еялет, който е формиран посредством отделянето на територията му от тази на Румелийския (последния със седалище в София).

Своеобразна планинска столица на Пинд е град Мецово, който се намира в близост до Янина. В сулиотските планини се води известната сулиотска война – в самото начало на XIX век. Представител на Епир (в т.ч. и на Пинд) в първото общогръцко народно събиране провело се в Аргос на 28 март 1821 г. /излъчило временна Пелепонеска герусия до първото народно събрание в Епидавър/ е българинът от Янина – Атанас Цакалов. ^[9]

В наши дни

В най-ново време, след анексирането на тази планинска територия от Кралство Гърция, по време на ПСВ и ВСВ, тук се създава пиндска автономия. По време на гражданската война в Гърция, тези планини са последен бастион на ЕЛАС, а главният щаб на последната се намира в Грамос на границата с Албания и където е дадена последната битка на Грамос в гражданската война в Гърция.

Туризъм

Забележителности

Специфично характеризиращи планината са каменните мостове над буйно прииждащите води на късите планински епиро-тесалийски реки. Най-южният каменен мост се намира оцелял в Аграфа до село Виняни, която област/дем е вече административно от 2011 г. част от ном Евритания. ^[10]

Паркове и резервати

В планината са обособени два национални парка – Викос-Аоос и Националния парк „Пинд“.

Вижте също

Битка на Пинд

Външни препратки

Опознайте планината Пиндос

Библиография

Salmon, T. (2006) The Mountains of Greece: The Pindos Mountains Cicerone Press ISBN 978-1-85284-440-0

Бележки

↑ Ковачева, Люба. България и нейните съседи, стр. 333 – ПИНДЪ-ПЛАНИНА. географска христоматия, 1921.
↑ ipiros.gr, Десет планини от Епир с височина над 2000 м^{[неработеща препратка]}
↑ Страбон, География – кн. 9 – 4, 10
↑ Страбон, География – кн. 9 – 4, 10
↑ Съвременното гръцко разбиране за обхвата на Пинд е изложено във видеото.
↑ Hobhouse, John Cam. A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1. James Cawthorn, 1825. с. 61.
↑ Карта на Гърция от 1804 г.
↑ Само в Янинско, т.е. около Мецово, Макс Фасмер изброява 334 славянски (български) топоса.
↑ Αθανάσιος Τσακάλωφ. – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος.
↑ Πέτρινη Γέφυρα^{[неработеща препратка]}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pindus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Ковачева, Люба. България и нейните съседи, стр. 333 – ПИНДЪ-ПЛАНИНА. географска христоматия, 1921.

[2] ros.gr, Десет планини от Епир с височина над 2000 м^{[неработеща препратка]}

[3] Страбон, География – кн. 9 – 4, 10

[4] Страбон, География – кн. 9 – 4, 10

[5] Съвременното гръцко разбиране за обхвата на Пинд е изложено във видеото.

[6] Hobhouse, John Cam. A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1. James Cawthorn, 1825. с. 61.

[7] Карта на Гърция от 1804 г.

[8] Само в Янинско, т.е. около Мецово, Макс Фасмер изброява 334 славянски (български) топоса.

[9] Αθανάσιος Τσακάλωφ. – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος.

[10] Πέτρινη Γέφυρα^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]