Направо към съдържанието

Нестиме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нестиме
Νόστιμο
— село —
Панорама на Нестиме
Панорама на Нестиме
Гърция
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Западна Македония
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Костурско
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина920 m
Население73 души (2021 г.)
Нестиме в Общомедия

Нèстиме или Нèстим (на гръцки: Νόστιμο, Ностимо, катаревуса: Νόστιμον, Ностимон, до 1928 година Κουφοξυλιά, Куфоксилия,[1] до 1927 година Νιστήμιον, Нистимион[2]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Хрупища, административна област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на Палеонтологическия и палеоботанически музей

Селото е разположено в най-източните склонове на планината Одре (Одрия) в областта Костенария (Кастанохория) на 18 километра южно от Хрупища (Аргос Орестико). Землището на селото е 9 km2.[3]

Между Нестиме и съседното село Бела църква (Аспроклисия) има запазена вкаменена гора. В селото има Палеонтологически и палеоботанически музей.[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В миналото селото е било малко по-южно от сегашното му местоположение в местността Старо Нестиме (Палео Ностимо), където сега има развалини на къщи и са разположени църквите „Свети Анастасий“ и „Свети Архангели“. Селото е разрушено по времето на Али паша Янински и се премества на сегашното място.[5]

В края на XIX век Нестиме е българско село в Населишка каза на Османската империя. Около 1868 година в селото е открито гръцко училище. В 1897 година български дейци правят опит да убият гръцкия учител Георгиос Панайотидис от съседното село Виделуща, но той се спасява с помощта на поп Яни Анагност.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нестимъ има 260 жители българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нестима е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи.[8] Същевременно Нестин е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.[9]

В началото на XX век християнските жители на Нестиме са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Христо Силянов през април 1904 година Нестимъ минава под върховенството на Българската екзархия,[10] но според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нестин има 320 българи патриаршисти гъркомани.[11]

В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в Нестиме е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[12] На 9 май 1904 година кмета на Нестиме Хараламби (Ламбро) Пагунадов предава Костенарийската чета на ВМОРО, която попада на засада на път за Долени и води сражение.[13]

На 8 ноември 1904 година, празника на Свети Архангел Михаил, Костенарийската чета на ВМОРО в състав Костандо Живков, Киряк Шкуртов, Тома Желински и Никола Добролитски обсажда нестимския параклис „Свети Архангели“, разположен югозападно над селото. Затварят вратите на църквата, в която е и кметът предател Ламбро Пагунадов, и карат свещеника на продължи службата. След края Живков и Шкуртов държат реч, в която заявяват, че не се борят за злато, а за човешки правдини и отвън Пагунадов, който е и лидер на гръцкия комитет, е съсечен.[14][6] Бруталното убийство прави голямо впечатление в Нестиме и околните села и гръцкият комитет, начело с поп Стерьос Панайотидис от Виделуща, се събира на съвещание в Жиковищкия манастир. На 8 ноември 1906 година, отново в деня на празника на Архангел Михаил, в едноименната църква се отслужва служба и панихида за упокой на душата на Ламбро Пагунадов. Участие взимат свещениците поп Стерьос (или Стилиянос) Панайтидис, поп Стерьо Кирадов от Либешево, поп Никола Апостолов от Долени, поп Константин Попкостов и поп Теохар Попконстантинов, баща и син свещеници от Нестиме, поп Танасис Папатанасиу от Чърчища и поп Пасхал Попгеоргиев от Жиковища. На панихидата присъстват няколко жители от околните села, както и водачите на гръцките чети капитан Вардас и капитан Никола Белов с четите си. В 1996 година пред параклиса е поставена мраморна плоча в памет на Пагунадов.[6] През май 1905 година поп Яни, свещеник в Шкрапари, е убит от гръцки андарти в църквата на Шкрапари, защото казал, че българите са по-справедливи.[15]

В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[16] Според Георги Константинов Бистрицки Нестиме преди Балканската война има 30 български и 20 помашки къщи.[17]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Нестин в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[18]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Нестиме (Νεστήμι) в 1910 година има 60 „българогласни“ семейства - 43 християнски и 17 мюсюлмански. Християнските са „от стари времена с гръцко съзнание и никога не са се поддали към отстъпване въпреки увещанията и натиска на комитаджиите.[19] Миналата година в Драма, където работят като мелничари, под действията на Паница част от търговците, за да не загубят насъщния си хляб, се принудиха да приемат славянската идея“. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 35 ученици мъже.[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Нестиме е обозначено като българско селище.[21]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Учители, ученици и жители на селото на училищен празник, снимани пред училището през 1930 година. Тогава училището има 122 ученици заедно с предучилищната паралелка. В средата горе е поп Теохарис Папаконстантину (андартски деец) и учителите Щеряна, Спиро Каминас и Теано.[22]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нестими има 55 къщи славяни християни и 15 къщи славяни мохамедани.[23]

В 1922 година малкото мюсюлмански семейства се изселват в Турция и на тяхно място са настанени същия брой гърци бежанци.[3]

В 1927 година селото е прекръстено на Куфоксилия, но на следващата името му отново е сменено на Ностимон. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Нестиме:

„ населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[24] “

Населението произвежда предимно жито, като се занимава и частично със скотовъдство.[3]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949). След войната много от жителите на селото емигрират отвъд океана.[3]

Църквата „Света Троица“ се смята, че е изградена заедно със селото в XVIII век. По-късно е разрушена и на нейно място е издигнат по-голям храм базилика с женска църква. В 1952 година поради пукнатини в стените сградата е разрушена и построена наново.[25]

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Либешево (Агиос Илияс) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[26]

Прекръстени с официален указ местности в община Нестиме на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Селища[27] Σέλιστα Врисес Βρύσες[28] река на С от Нестиме, десен приток на Галешово[27]
Думба[27] Ντόμπα Орихея Όρυχεϊα[28] връх в Одре на С от Нестиме (931,8 m)[27]
Старо Нестиме[27] Παλιό Νεστίμ Ламброс Λάμπρος[28] възвишение в Одре на З от Нестиме[27]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 451[3] 498[3] 410[3] 455[3] 266[3] 261[3] 200[3] 191[3] 147[3] 115 108 73

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Паметна плоча на мястото на убийството на местния гъркомански деец Хараламби Пагунадов от българска чета на 8 ноември 1904 година
Родени в Нестиме
  • Васил Зисов (Βασίλειος Ζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Георги Тръндов (Γεώργιος Τράντας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Георги Филипов (Γεώργιος Φιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Дачо, български революционер, деец на ВМОРО, убит[30]
  • Димитър Апостолов (Δημήτριος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[31]
  • Константин Попкостов (Παπακωνσταντίνος Παπακώστας), гръцки свещеник в селото в началото на XX век[6]
  • Петър Пагодоников (Πέτρος Παγοδονίκας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Петър Фотев (Πέτρος Φώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Теохар Попконстантинов (Παπαθεοχάρης Παπακωστας), гръцки свещеник в селото в началото на XX век[6]
  • Хараламби Пагунадов (? - 1904), кмет на селото и деец на гръцкия комитет, убит от български дейци[6]
  • Яни Друнгов, български революционер, деец на ВМОРО[13][32]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 33. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Fossil Exhibition (Nostimo) // The Museums of Macedonia. Посетен на 8 февруари 2018.
  5. ↑ Σιδερίδης, Μιλριάδης Δημήτριος. Άγνωστες σελίδες της ιστορίας: το χωριό Νόστιμο των Καστανοχωρίων Ν. Καστοριάς στο διάβα των αιώνων και το απολιθωμένο δάσος, Νόστιμο, 2002, σ 47.
  6. ↑ а б в г д е Η προσφορά του χωριού Νόστιμο στον Μακεδονικό Αγώνα και ο εθνομάρτυς Λάμπρος Παγουνάδης // fouit.gr. Посетен на 6 септември 2024 г. (на гръцки)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  12. ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  13. ↑ а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  14. ↑ Αρχιμανδρίτης Μιλτιάδης - Δημήτριος Σιδερίδης. Άγνωστες σελίδες της ιστορίας: το χωριό Νόστιμο των Καστανοχωρίων Ν. Καστοριάς στο διάβα των αιώνων και το απολιθωμένο δάσος. Νόστιμο, 2002. σ. 47-48. (на гръцки)
  15. ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 11.
  16. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  17. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  18. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  19. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  20. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  21. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. ↑ Μακρής, Χάρης Σ. Η Καστοριά: Συνοπτική ιστορία της πόλης. Κυριακίδη Αφοί, 2000. ISBN 960-343-557-0. σ. 84.
  23. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  24. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 236.
  25. ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  26. ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  27. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  28. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  29. ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  30. ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 664.
  31. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87 - 88. (на гръцки)
  32. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 620.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нестиме&oldid=12472317“.