Георгиос Цондос
| Георгиос Цондос Γεώργιος Τσόντος | |
| гръцки офицер и революционер | |
 | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | 1942 г.
|
| Политика | |
| Депутат | |
| Подпис |  |
| Георгиос Цондос в Общомедия | |
Георгиос Цондос (на гръцки: Γεώργιος Τσόντος), известен и като капитан Вардас (Kαπετάν Βάρδας), е гръцки офицер и основен организатор на гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония след смъртта на Павлос Мелас.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георгиос Цондос е роден през 1871 година в Амудари, в областта Сфакия, остров Крит, тогава в Османската империя. Баща му е критският революционер и участник в Гръцката война за независимост Хараламбос Цондос (1796 – 1833), обесен по заповед на генерал-губернатора на Крит Мустафа паша. Георгиос има брат Михаил Цондос, който също е деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Георгиос Цондос завършва Гръцката военна академия и взима участие в Критското въстание заедно с Тимолеон Васос.
04-08.jpg)
През 1904 година Цондос е повишен в лейтенант и се включва в борбата с ВМОРО като командва силите на гръцката въоръжена пропаганда след Павлос Мелас и Георгиос Катехакис (капетан Рувас) в Костурско - Костенарията и Корещатата, както и в Леринско и Битолско.[2] Докато е в Македония армията продължава да му изплаща заплата[3]. С чета от 40 души Цондос първоначално обикаля и подготвя гръцките села, граничещи с българските селища в Костенарията, които след Илинденско-Преображенското въстание масово признават върховенството на Българската екзархия. След това прави серия убийства на видни българи в района.[4] На 4 декември 1904 Цондос, заедно с братовчед си Николаос Вардас, капетан Алексис Караливанос и Хрисостомос Хрисомалидис, правят засада и убиват войводата Костандо Живков в Либешево.
На 25 март 1905 година четите на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис, Павлос Гипарис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[5] След тази акция Цондос за малко се прибира в Атина, но по-късно подновява дейността си. На 18 април Вардас и Захариас Пападас залавят 45 жители на село Сребрено и убиват двама мъже и две жени.[6] През юни 1906 година четата на Георгиос Цондос е разбита край Желево от турски аскер[7] На 14 юни 1907 година Вардас с чета от 120 души влиза в сражение с турска потеря при Лехово, като целта му първоначално е да отмъсти на селата Емборе и Палеор за смъртта на Захариас Пападас.[8] Същата година Георгиос Цондос се изтегля от Македония.
През 1910 година Цондос е повишен в капитан от артилерията. Участва в Балканската война и се среща с Васил Чекаларов и Иван Попов в Лерин.[9] През 1913 година Цондос е повишен в майор и е определен лично от крал Константинос I да ръководи антипартизанската дейност в Сярско, Кукушко, Драмско и Неврокопско в Междусъюзническата война. През 1914 година става командир на армията в Корча, Автономна република Северен Епир, след което е снет от длъжност. Поддръжник е на крал Константинос I срещу венизелистите.[10] През 1920 година е възстановен на служба като полковник и ръководи военната академия до 1921 година. Тогава е назначен като военен комендант на Атика. През 1925 година Георгиос Цондос е пенсиониран. В 1932 година е избран за депутат от Лерин, а в 1933 – от Костур. Умира през 1942 година в Атина. Автор е на „Венизелистката тирания – хроника 1917 – 1920“ (Η βενιζελική τυραννία. Ημερολόγιο 1917 – 1920) и на спомените „Македонската борба. Хроника 1904 – 1907“ (Ο Μακεδονικός Αγών ημερολόγιο 1904 – 1907).[11]
-
Цондос -
Цондос -
Разписка на Цондос за пари, получени от Йоанис Ралис, 3 ноември 1904 г. -
Инструкция на Македонския комитет в Атина до Вардас, 5 април 1905 г. -
Писмо от Цондос до Лазар Апостолов, 29 декември 1914 г. -
Бюст на Цондос в Костур
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
- ↑ Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 33. (на гръцки)
- ↑ Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.331.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 53 – 54.
- ↑ „Македонската борба (спомени на Германос Каравангелис)“
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 6 декември 2012, https://archive.is/20121206034239/www.freewebs.com/onoma/sakulevo.htm, посетен на 6 декември 2012
- ↑ Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903 – 1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12
- ↑ Македоно-Одрински преглед, бр.2, 1907, стр. 21
- ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г.
- ↑ Τσόντος – Βάρδας, Γεώργιος // Архивиран от оригинала на 2014-12-02. Посетен на 2019-11-01.
- ↑ Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα. Ο μακεδονικός αγών / ημερολόγιο 1904 – 1905, εισαγωγή – επιμέλεια – σχόλια Γιώργος Πετσίβας, εκδόσεις Πετσίβα, τρεις τόμοι, Αθήνα 2003.
