Загоричанско клане
| Загоричанско клане | |
| Част от Македонски въпрос | |
| Място | Загоричани |
|---|---|
| Дата | 25 март 1905 година |
| Цел | ликвидиране на българщината в Костурско |
| Смъртни случаи | 62 |
| Извършители | гръцки чети |
Загоричанското клане (на гръцки: Σφαγή της Ζαγορίτσανης) е опожаряването на костурското село Загоричани, Южна Македония, и избиването на 62 мирни жители българи от страна на гръцки чети на 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на църковния празник Благовещение.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско и си спечелва прозвището Малката София.[1] Населението на Загоричани в началото на XX век е почти изцяло българско екзархистко, а в селото работят две български училища.[2] Населението се включва в националосвободителната революционна борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участва в Илинденско-Преображенското въстание. При потушаването на въстанието селото е опожарено от турската армия на 15 август 1903 година, а между 55[3] – 150[4] жени, деца и старци са изклани. Британският журналист Хенри Брайлсфорд посещава селото и фотографира руините на Загоричани.[5] Въпреки това от Загоричани са родом няколко гъркомани, дейци на гръцката въоръжена пропаганда, а по спомените на Герман Каравангелис при клането в Загоричани са убити и няколко от неговите шпиони погрешка.
След Илинденско-Преображенското въстание гръцката въоръжена пропаганда в Македония се активизира. Елиномакедонският комитет в Атина започва да изпраща въоръжени чети във вътрешността, които се ръководят от костурския митрополит Герман Каравангелис. Цел на организацията според Павлос Мелас е:
| „ | Трябва да попречим на българите да вършат пак злодеяния и да повторят миналогодишното лъжевъстание, защото целият свят е на път да признае, че тук има само българи. Това трябва да стане тази година, а догодина можем да поработим и за свободата.[6] | “ |
Гръцката пропаганда се поставя в услуга на турската власт и подпомага унищожението на българските чети. Според главния османски инспектор Хилми паша:
| „ | Деянията на гръцките чети, ако и да са противозаконни и да подлежат и на наказания, но понеже тия чети се сражават само с български чети, а когато се срещнат с редовната войска се предават без да употребяват оръжие – тяхното съдене бе предоставено на обикновени съдии. Имаме донесение от полковник Леон Ламуш, че има случаи при които в сражение с български чети в Ениджевардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници.[7] | “ |
Според Герман Каравангелис:
| „ | ... съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите.[8] | “ |
Поради това, че Загоричани активно участва във въстанието, не приема върховенството на Цариградската патриаршия[9] и е пречка на гръцките идеи, андартът Георгиос Цондос (Капитан Вардас) решава да „накаже“ селото. Конкретна причина за това е изгарянето от чети на ВМОРО на Чуриловския и Сливенския манастир, центрове на гръцката въоръжена пропаганда в района.[10] Според Стаматис Раптис на андартите е наредено да избият всички жители на селото над 16-годишна възраст. Заповедта идва от „лице, на което отмъстителите дължаха сляпо повиновение“.[11] Самият Герман Каравангелис признава, че е предоставил списък с видните българи, които Капитан Вардас трябва да убие.[10]
Клане в Загоричани
[редактиране | редактиране на кода]04-08.jpg)
Гръцките андартски чети на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Павлос Гипарис, капитаните Йоанис Каравитис, Теодорос Кукулакис, Йоанис Пулакас, Стефанос Дукас (Мальос) и Филипос Китринярис се съсредоточават в гръцкото село Лошница.[12] Към 20 март 1905 година общият им брой надминава 300 души.[12] На 24 март 1905 година италианският жандармерийки офицер на турска служба в Костур Козма Манера получава информация за готвената андартска акция и нарежда на турския офицер Ниязи бей да пренощува същата вечер в Загоричани, но той от своя страна отсяда с отряда си в близкото Куманичево.[13] В близост е и разположеният в Клисура турски военен гарнизон, въпреки това движението и акцията на андартските чети остават незабелязани.[12] Остават съмнения за тайна подкрепа от турската официална власт, които са описани в доклад на Андрей Тошев, български търговски представител в Солун. При разследването на събитията той споделя мнението на консулите за неадекватната намеса на турската власт:
| „ | Недопустимо е движението на такава многобройна чета да остане незабелязано отъ органитѣ на гражданската и военната власть. Нѣколко дена преди нападението, турска войска, дошла въ Загоричани, сѫщо свирила съ трѫба, а офицерътъ успокоилъ изплашенитѣ селяни, като имъ казалъ, че щомъ чуятъ трѫба, да знаятъ, че е войска и да не се тревожатъ. Нѣколко дена наредъ преди нападението, аскерътъ правилъ обиски въ Загоричани, така че, ако нѣкои отъ селянитѣ сѫ имали орѫжие, скрили сѫ го и не сѫ го имали на рѫка, за да се бранятъ. Заминаването на Костурския каймакаминъ, безъ да се яви предъ консулитѣ, е другъ не по-малко подозрителенъ фактъ.[14] | “ |
Известни са идеите за съвместни турско-гръцки акции срещу българите. Герман Каравангелис пише в 1902 година писмо до митрополит Атанасий Солунски, в което заявява:
| „ | Турският всеобщ главатар Несат паша чрез моите разузнавачи поиска да узнае моето мнение за изпращане на поделение да прогони българските шайки. Отговорих му, за да се унищожат българските шайки, ще трябва в една нощ да се обсадят поне 40 села и да се хванат живи всички членове на шайките.[15] | “ |
На 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на църковния празник Благовещение, андартските чети първо обкръжават[16], а след това нахлуват рано сутринта в Загоричани, координирани от Ставрос Цамис[17]. Нападението е съпроводено със звуци на военни тръби, които използва турската армия за сигнализация. Това е част от тактиката на андартите, които знаят, че българите ще скрият оръжието си, за да не бъде намерено при претърсване от страна на турската власт.[18] В селото пламват пожари от всички страни и андартите събират 20 души видни възрастни граждани в центъра на Загоричани. След два часа се оттеглят с тях в планината Върбица, когато пристига и турската армия начело с Ниязи бей и селяни, избягали още при нападението в съседните села. В селото са убити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са застреляни 14 мъже, сред които селският поп Стефан Николов[19] на 60 години. С кмета на селото и дъщеря му общият брой убити е 62 души, а други шестима са ранени. От всички заловени един човек се завръща в селото.[20]
| Списък на жертвите на клането | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Място на убийство | Бележка |
| 1. | Ноле Дуков | 100 | Загоричани[20] | |
| 2. | Таси Рапов | 50 | Загоричани[20] | |
| 3. | Мите Лазов | 56 | Загоричани[20] | |
| 4. | Кузо Самарджията | 48 | Загоричани[20] | |
| 5. | Иван Колокотронкин | 25 | Загоричани | |
| 6. | Яни Кандзов | 58 | Загоричани[20] | |
| 7. | Христо Кандзов | 48 | Загоричани[20] | |
| 8. | Ицо Маразето | 60 | Загоричани[20] | |
| 9. | Мите Филцов | 50 | Загоричани[20] | |
| 10. | Мище Иоткин | 75 | Загоричани[20] | |
| 11. | Стоян Костандов | 40 | Загоричани[20] | |
| 12. | Киряко Сапунаров – Палячо | 47 | Загоричани[20] | |
| 13. | Петър Шпатов | 20 | Загоричани[20] | |
| 14. | Ноле Манчев | 70 | Загоричани[20] | |
| 15. | Гиро Василев – Моди | 20 | Загоричани[20] | |
| 16. | Мите Погончев | 70 | Загоричани[20] | |
| 17. | Петър Мацурев | 55 | Загоричани[20] | |
| 18. | Сидо Вулев | 51 | Загоричани[20] | |
| 19. | Никола Блачев | 54 | Загоричани[20] | |
| 20. | Син му Георги | 17 | Загоричани[20] | |
| 21. | Марко Вангеловски – Калфата | 75 | Загоричани[20] | |
| 22. | Яне Корувешов | 60 | Загоричани[20] | |
| 23. | Гило Корувешов | 45 | Загоричани[20] | |
| 24. | Таси Корувешов | 40 | Загоричани[20] | |
| 25. | Зисо Димовичин | 75 | Загоричани[20] | |
| 26. | Син му Петрето | 14 | Загоричани[20] | |
| 27. | Яне Зафираков | 20 | Загоричани[20] | |
| 28. | Мите Констандинкин | 50 | Загоричани[20] | |
| 29. | Георги Ронза говедарина | 65 | Загоричани[20] | |
| 30. | Георги Тагаров | 26 | Загоричани[20] | |
| 31. | Христо Темов | 63 | Загоричани[20] | |
| 32. | Димитър Кондев | 40 | Загоричани[20] | |
| 33. | Дине Цуцулев – Даскало | 45 | Загоричани[20] | |
| 34. | Кузо Дрендов | 76 | Загоричани[20] | |
| 35. | Дине Колев – Бушунанчев | 25 | Загоричани[20] | |
| 36. | Коле Юнако | 18 | Загоричани[20] | |
| 37. | Филе Гьончев | 50 | Загоричани[20] | |
| 38. | Стоян Филев Гьончев | 20 | Загоричани[20] | |
| 39. | Яко Евреина | 70 | Загоричани[20] | праматар[20] |
| 40. | Пандевица Миталкова | 25 | Загоричани[20] | |
| 41. | Търпа, жена на убития Васил Чичов | 45 | Загоричани[20] | |
| 42. | Тана, дъщеря на мухтарина Яне Кандзов | 14 | Загоричани[20] | |
| 43. | Ангелина, дъщеря на Кузо Самарджията | 10 | Загоричани[20] | |
| 44. | Елена, дъщеря на Кузо Самарджията | 7 | Загоричани[20] | |
| 45. | Мария, дъщеря на Кузо Самарджията | 4 | Загоричани[20] | |
| 46. | Султана, жена на Кузо Самарджията | 40 | Загоричани[20] | |
| 47. | Поп Стефан Николов | 60 | Върбица[20] | |
| 48. | Вангел Гацов | 70 | Върбица[20] | |
| 49. | Никола Костандов | 75 | Върбица[20] | |
| 50. | Кузо Нанов | 55 | Върбица[20] | |
| 51. | Кузман Костандов | 75 | Върбица[20] | |
| 52. | Мите Шклифа | 65 | Върбица[20] | |
| 53. | Ванук Киров | 50 | Върбица[20] | |
| 54. | Коле Илко Дуков | 30 | Върбица[20] | |
| 55. | Васил Чичов | 55 | Върбица[20] | |
| 56. | Наум Мишков Драшката | 65 | Върбица[20] | |
| 57. | Андон Печитиков | 50 | Върбица[20] | |
| 58. | Янчо Туруфиев | 50 | Върбица[20] | |
| 59. | Наки Калешин Гайдаржията | 47 | Върбица[20] | |
| 60. | Коста Шефов | 65 | Върбица[20] | |
Международна комисия в Загоричани
[редактиране | редактиране на кода]
Още по време на нападението от селото са изпратени двама куриери, които да информират властта в Битоля за случилото се, които обаче са задържани от турски аскери преди да стигнат консулския град. Наместо тях Атанас Коков от Бобища информира австро-унгарския и руския консул за случилото се.[21] Привечер в Загоричани пристига лично жандармерийският офицер Козма Манера, който не позволява убитите да бъдат погребани, за да може международна комисия да разследва случилото се. Костурският каймакамин нарежда труповете да бъдат погребани, но селяните не изпълняват заповедта. След четири дни в Загоричани пристига комисия, съставена от австро-унгарския консул Оскар Прохаска, руския консул Виктор Кал, двама италиански, трима турски офицери и загоричанеца, живеещ в Битоля, Наум Темчев. На тях селяните от Загоричани предават писмено изложение-протест, а селяните от близките села също протестират.[22]
Битолският главен жандармерист полковник Албера казва:
| „ | Като офицер от италианската армия вземал съм участие в много сражения с дивите африкански племена. Често пъти се е случвало да бъдат пленени у африканците и избивани наши войници. Но избиване с такава префинена жестокост не съм видял досега и не намирам думи, с които да квалифицирам авторите на злодеянието.[23] | “ |
Английският консул Мак Грегър пише до английския посланик в Цариград:
| „ | Общият брой на незакопаните тела намерени от полковника и двамата консули е 68, включително 6 жени и две деца, като последните са прободени с щикове, и разпорени, а в един случай е открито, че цяло семейство е взривено с динамитени бомби от примитивен тип, хвърлени през дупките направени в стените на тяхната къща. Освен изгарянето на 13 къщи и също толкова плевни, гърците съзнателно са изклали много добитък, а малкият брой на ранени, около половин дузина, свидетелства за съвършения метод по който е извършена касапската работа за това кратко време от час и половина... Трябва също да изразя очевидната разлика между клането в Загоричани и убийствата извършени от екзархистите против патриаршистите, защото докато първите почти безпогрешно избираха своите жертви между лицата, за които се знае или има съмнение, че са виновни за предателство, то гърците изглежда, не са били заинтересовани от друг мотив, освен да убият колкото може повече екзархисти...[24] | “ |
Българският търговски агент Андрей Тошев, в таен доклад до българското правителство, пише:
| „ | Тѣ – рускиятъ и австрийскиятъ консули и италианските офицери Албера, Гастолди и Манера – сѫ потресени отъ това, що сѫ видѣли и констатирали. Изъ улицитѣ, край църквата, навсъкѫде лежели трупове, обезобразени жестоко. Имало 5-годишни деца съ разпорени кореми, жени убити съ разсечени рѫце. На нѣкои черепитѣ били разбити и мозъка изтекълъ, на други очитъ извадени, рѫцетѣ и краката сѣчени и пр. Единътъ отъ селскитѣ свещеници, 60 годишенъ старецъ, тоже убитъ, е билъ покритъ цѣлъ съ рани. Едно цѣло семейство избито съ бомби, които сѫ били хвърлени въ кѫщата презъ кумина и презъ две нарочно отворени дупки. Бащата, майката и дветѣ деца сѫ ужасно обезобразени отъ бомбитѣ. Най-малкото, 5-годишно момиченце, е искало да избѣга, презъ вратата, но е било разпрано отъ байонетитѣ на гърцитѣ.
Рускиятъ консулъ г. Колъ плачеше, когато ми разправяше това що е видѣлъ. Австрийскиятъ консулъ г. Прохаска едвамъ си задържаше сълзитѣ. Тѣ заявяватъ, че подобни ужаси не сѫ видѣли да правятъ и турцитѣ презъ възстанието. Консулитѣ прибавятъ, че при влизането имъ въ селото миризмата на разлагащитѣ се трупове, писъцитъ и риданията на останалитѣ живи можели да покъртятъ душата и на най-жестокосърдечнитѣ[14]. |
“ |
Последици
[редактиране | редактиране на кода]
След клането голяма част от населението на Загоричани емигрира в България и САЩ.[22]
Неблагоприятният за гръцката пропаганда отзвук е причина командващите на четите в Македония да получат нареждане временно да се въздържат от „нападения и сражения“. В документ, заловен от турските власти, се казва:
| „ | Издигнатите до небесата оплаквания по случай сражението в с. Загоричане създадоха пречки и мъчнотии за борбата ни в Македония. За да не се дава повод на османското правителство да предприема гонения срещу нас и тъй като отсега нататък хората, които се заловят, ще бъдат предавани на специални военни съдилища (извънредните), додето не се премахнат тези настроения и додето не престанат протестите на консулите в Битоля, съветваме ви да отбягвате всякакви инициативи и действия.[25] | “ |
В България са проведени серия протестни митинги и по Черноморието избухват антигръцки вълнения, в резултат на които е опожарен град Анхиало и част от черноморските гърци се изселват в Гърция.
Битолският секретар на българското търговско агентство Манол Ракаров раздава на пострадалите загоричанци 1200 лева помощи през 1905 година[26]. В 1921 година загоричанският търговец Димитър Спиров дава пари за построяването на църквата „Свети Димитър“ в Цариград. На надпис над притвора на църквата се споменава, че църквата е построена в памет на загиналите в Загоричани.[27] В 1930 година в София е издадена книга със спомени по повод 25-годишнината от клането в Загоричани.[28]
Поема за клането в Загоричани от Павлос Гипарис[29]
[редактиране | редактиране на кода]| На гръцки | На български |
|---|---|
|
Αρχηγοί κι οπλαρχηγοί όλοι πλειοδοτούνε, Η τρομερά απόφασι ελήφθη ενα βράδυ, Κι όσοι εκ των εκδικητών ήσαν νεοφερμένοι, Όλοι με μια ορμητική ιδέα προχωρούνε, Όλοι επλησιάζανε και ο σαλπιγκτής σημαίνει, Όλοι επροχωρουσανε να μπούνε εις την μάχη, Ο Κουκουλάκης προχωρεί μέσα στο πανηγύρι, Μα δεν εμπόραγε κανείς για να τους συγκράτηση, Τρέλλα 'χε τους εκδικητάς πιάσει την ώρα εκείνη, Όλη ή Ζαγορίτσανη με πτώματα εστρώθη Όπου έγινε αντίστασις έκαψαν και τα σπίτια, |
Главатарите и въоръжените водачи определиха цената Страшно решение се взе една вечер, И които от отмъстителите бяха новодошли, Бурната идея ги подтикваше да вървят, Всички се приближиха и тръбача даде сигнал, Вървяха всички, за да влязат в битката Кукулакис навлезе навътре в панаира, Кръвта на българите течеше като от чешма В този час, крещяха за отмъщение, А цяло Загоричани беше постлано с трупове, Главатарите и въоръжените водачи се превърнаха в турски паши |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Темчев, Наум. Село Загоричани. (По случай 25-годишнината от клането, извършено от гръцки банди), Пловдив, 1 април 1930 година.
- "Защо биде изгорено с. Загоричани", Лазар Киселинчев, в-к "Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери", год. V, бр. 15, София, 10 април 1925 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 202.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 294.
- ↑ H. Brailsford, „Macedonia: Its Races and Their Future“, Methuen & Co., London, 1906, p.159-165
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 139.
- ↑ Документи на Балканската история, София, 1942 г., т.4, доклад 447 и 25, цитирано по: Благой Петров, „Наранената земя“, Алкор, Бургас, 1995.
- ↑ Brailsford, Henry N. Macedonia: Its Races and Their Future, Methuen & Co., London, 1906, p. 194. // Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 2010-05-23.
- ↑ Сониксен, Алберт, „Изповедта на един македонски четник“, Изд. на Отечествения фронт, Трето издание, София, 1983 г., бел. 23
- ↑ а б Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 359.
- ↑ Ράπτη, Σταμάτη. „Ιστορία του Μακεδονικού αγώνος“, σ. 1002.
- ↑ а б в {{Силянов|2|208-210]
- ↑ Загоричани. Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930. с. 15.
- ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 209.
- ↑ Тзавелла, Христофор. „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр. 33-34.
- ↑ Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903 – 1912. Paving the Way for the Liberation, стр.11.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Φλώρινας
- ↑ [1] Σταμάτη Ράπτη, „Ιστορία του Μακεδονικού αγώνος“, стр. 990
- ↑ Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 4.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж Загоричани. Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930. с. 4.
- ↑ Загоричани. Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930. с. 9.
- ↑ а б Загоричани. Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930. с. 6 - 10.
- ↑ Загоричани. Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930. с. 10.
- ↑ Трајановски, Александар. „Андартскиот колеж во Загоричани“, Скопие, 1995 г.
- ↑ Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 66-67.
- ↑ Славов. С. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.322., архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен на 13 февруари 2013
- ↑ Българска православна община в Истанбул, взето от www.svetistephan.com на 24 май 2010., архив на оригинала от 16 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110716171630/http://www.svetistephan.com/stdimiter.htm, посетен на 24 май 2010
- ↑ Загоричани. Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930.
- ↑ Λάζαρης, Γιάννης, „Το μακελειό της Ζαγορίτσανης“, взето от сайта freeinquiry.gr, посетен на 24.05.10 г. // Архивиран от оригинала на 2010-09-23. Посетен на 2010-05-24.
