Стефанос Дукас
| Стефанос Дукас Στέφανος Δούκας | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
Стефанос Дукас (на гръцки: Στέφανος Δούκας), известен като капитан Малиос, Мальос (καπετάν Μάλλιος), е гръцки офицер, поручик и революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Корча, тогава в Османската империя. Заедно с четата на Лукас Кокинос действа в Гревенско, където работи срещу появяващата се румънска пропаганда, която се стреми да откъсне арумънските села от гърцизма. По-късно действа в Костенарията и напада Осничани (Кастанофито) заедно с капитаните Кокинос и Зисис Верос.[2] Негов четник е Филипос Китринярис, бъдещият капитан Ливас.[3] Действа заедно с четата на Григор Войнов.[4][5]
На 18 декември 1904 година Дукас е назначен за главнокомандващ на четите в Западна Македония от Македонския комитет. На 5 март 1905 година четата му се събира с тази на Константинос Гутас в манастира Русанис, Кастраки край Каламбака и навлиза в Македония.[6]
| Чета на Дукас, 5 март 1905, Русанис | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Бележка |
| 1. Стефанос Дукас или Малиос | Στέφανος Δούκας ή Μάλλιος | главнокомандващ |
| 2. Панайотис Клитос или Димбрас | Παναγιώτης Κλείτος ή Δίμπρας | заместник-главнокомандващ, антипилархос |
| 3. Филолаос Пихеон или Люпос | Φιλόλαος Πηχεών ή Λιούπος | заместник-главнокомандващ, антипилархос |
| 4. Георгиос Папайоану | Γεώργιος Παπαϊωάννου | епилохиас от 4 пехотен полк |
| 5. Ф. Пазьопулос | Φ. Παζιόπουλος | началник на отделение, епилохиас от 4 пехотен полк |
| 6. Стефанос Акривос | Στέφανος Ακριβός | секретар, епилохиас от пехотата |
| 7. Йоанис Карфис | Ιωάννης Καρφής | лохиас от пехотата |
| 8. Петрос Малеврис | Πέτρος Μαλεύρης | лохиас от медицинските части |
| 9. Филипос Китринярис | Φίλιππος Κιτρινιάρης | |
| 10. Петрос Ставру | Πέτρος Σταύρου | лохиас от артилерията |
| 11. Константинос Гутас | Κωνσταντίνος Γκούτας | капитан |
| 12. Илияс Делиянакис | Ηλίας Δεληγιαννάκης | началник на отделение |
| 13. Йоанис Макрис | Ιωάννης Μακρής | началник на отделение |
| 14. Николаос Карипис | Νικόλαος Καρίπης | |
| 15. Константинос Мицопулос | Κωνσταντίνος Μητσόπουλος | |
| 16. Василиос Кукувинос | Βασίλειος Κουκουβίνος | |
| 17. Христос Волиотис | Χρ. Βολιώτης | |
| 18. Йоанис Маниос | Ιωάννης Μανιός | |
| 19. Атанасиос Баламутис | Αθανάσιος Μπαλαμούτης | |
| 20. Сотириос Манадалос | Σωτήριος Μάνδαλος | |
| 21. Емануил Лулопулос | Εμμανουήλ Λουλόπουλος | |
| 22. Димитриос Цурис | Δημήτριος Τσουρής | |
| 23. Емануил Вандиракис | Εμμανουήλ Βανδηράκης | |
| 24. Андреас Леледакис | Ανδρέας Λελεδάκης | |
| 25. Димитриос Куцукис | Δημήτριος Κουτσούκης | |
| 26. Йоанис Куцукис | Ιωάννης Κουτούκης | |
| 27. Евангелос Папайоану | Ευάγγελος Παπαϊωάννου | |
| 28. Георгиос Зервас | Γεώργιος Ζέρβας | |
| 29. К. Каропулос | Κ. Καρρόπουλος | |
| 30. Йоанис Теодоропулос | Ιωάννης Θεοδωρόπουλος | |
| 31. Стерьос Гутас | Στέργιος Γκούτας | |
| 32. Димитриос Платис | Δημήτριος Πλατής | |
| 33. Димитриос Зервас | Δημήτριος Ζέρβας | |
| 34. Йоанис Мисулис | Ιωάννης Μισούλης | |
| 35. Спирос Цукалас | Σπύρος Τσουκαλάς | |
| 36. Анастасиос Кацавос | Αναστάσιος Κατσαβός | |
| 37. Хр. Касамбалис | Χρ. Χασάμπαλης | |
| 38. Теодорос Хадзис | Θεόδωρος Χαντζής | |
| 39. Георгиос Гекас | Γεώργιος Γκέκας | |
| 40. Спирос Каравас | Σπύρος Καραβάς | |
| 41. Спирос Дзьодзьос | Σπύρος Τζιότζιος | |
| 42. Панайотис Тамбас | Παναγιώτης Τάμπας | |
| 43. Зисис Зису | Ζήσης Ζήσου | |
| 44. К. Кастанас | Κ. Καστανάς | |
| 45. Николаос Флингас | Νικόλαος Φλίγγας | |
| 46. Атанасиос Таногяс | Αθανάσιος Τανόγιας | |
| 47. Спирос Копалис | Σπύρος Κοπάλης | |
| 48. Фотос Михаилидис | Φώτος Μιχαηλίδης | |
| 49. Михаил Кокалениос | Μιχαήλ Κοκαλένιος | |
| 50. Арх. Балтадорос | Αρχ. Μπαλταδώρος | |
| 51. Хр. Гьокас | Χρ. Γκιόκας | |
| 52. Дионисиос Зисопулос | Διονύσιος Ζησόπουλος | |
| 53. Георгиос Малисиовас | Γεώργιος Μαλλισιώβας | |
| 54. Георгиос Зорбас | Γεώργιος Ζορμπάς | |
| 55. К. Фасулас | Κ. Φασούλας | |
| 56. М. Кукулис | Μ. Κουκούλης | |
| 57. Хр. Довадзис | Χρ. Ντοβατζής | |
| 58. Периклис Киркос | Περικλής Κύρκος | |
| 59. Димитриос Мелисис | Δημήτριος Μελίσης | |
| 60. Николаос Цулакис | Νικόλαος Τσουλάκης | |
| 61. Филипос Василиадис | Φίλιππος Βασιλειάδης | |
Четата на Стафанос Дукас заедно с тези на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Павлос Гипарис, Йоанис Каравитис, Теодорос Кукулакис, Йоанис Пулакас и Филипос Китринярис участва в клането в Загоричани на 25 март (7 април нов стил) 1905 година.[7] Тогава четата на Дукас брои 58 души, сред които са Панайотис Клитос, Филолаос Пихеон (Люпос), Георгиос Папайоану, Фотис Позьопулос, Стефанос Акривос, Янис Коарфис, Филипос Китринярис, Петрос Ставру и Петрос Малеврис[8].
На 3 май Стефанос Дукас и Георгиос Цондос арестуват андартския капитан Аристидис Маргаритис по обвинение в предателство в полза на българите и го разстрелват. По-късно твърдят, че убийството е станало, тъй като Маргаритис е насилвал местното население и го е изнудвал за пари. Лаки Пирза изпраща протестно писмо до министър-председателя Георгиос Теотокос по повод убийството на Маргаритис, обвинявайки Цондос и неуравновесения свещеник Хрисостомос Хрисомалидис.[9][10]
Четата на Мальос се сблъсква в Одре с четника на ВМОРО Петър Георгиев и Яне, пъдаря на Езерец, които започват сражение с нея и убиват двама андарти.[11]
През юни 1905 година капитан Мальос обсажда Осничани и чрез местния войвода Яне Попзисов изпраща писмо до Киряк Шкуртов, че иска среща. Седемчленната чета на Шкуртов заедно с милиция от българските села се отправя към върха Орле, западно от Осничани. Шкуртов се среща с Мальос и двамата се договарят българските чети да действат в българските села, а гръцките в гръцките. И двамата са повикани от началствата си за обяснение - Мальос в Атина, по обвинение от другите гръцки капитани, че не иска да действа срещу българите, а Шкуртов - в Битоля при окръжния комитетет на ВМОРО.[12]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година, обединената чета на капитаните Мальос и Вергас, заедно с тези на Лицас, Закас, Лахтарас и Делиянакис участва в Битката при Осничани на 7 май 1906 година.[13]
След превземането на Костур от гръцката армия по време на Балканската война в 1912 година Малиос е назначен за комендант на града и започва активно изкореняване на българщината в областта. Всички по-видни дейци на ВМОРО и български учители са арестувани и тормозени. Арестувани са войводите на ВМОРО Кузо Димитров и Търпо Георгиев. Малиос заявява на Димитров:
| „ | Всички българи като вас ще погубим[14] | “ |
Архимандрит Евлогий пише до Христофор Хасапчиев:
| „ | комендантът Мильо, бивш андарт, прославен с опожаряването на Загоричани... понастоящем лично ходил по селата да събира оръжие и да насилва българското население да се откаже от своята националност.[15] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
- ↑ Λούκας Κόκκινος, архив на оригинала от 10 юли 2012, https://archive.is/20120710014310/http://cultureportalweb.rwm.gr/article.php?article_id=29&topic_id=14&level=2&belongs=9&area_id=5&lang=gr, посетен на 30 май 2011
- ↑ Φίλιππος Κιτρινιάρης – καπετάν Λίβας
- ↑ Οικονόμου, Π. Καπετάν Γρηγόρης Βαγενάς ή Αγραφιώτης, Μακεδονική ζωή, τεύχος 57, 1971, σσ. 37-39
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
- ↑ Το σώμα του Δούκα ή Μάλλιου (Μάρτιος 1905)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 208-210.
- ↑ Δ. Λιθοξόου - Η σφαγή στη Ζαγκορίτσανη
- ↑ Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 2003, τόμος Α΄, σελ. 109
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 9.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 157.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183.
