Велешко клане
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на македонска книжовна норма. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Велешко клане | |
| Част от Македонски въпрос | |
 Присъдета на велешките българи, 1945 година | |
| Място | Велес |
|---|---|
| Време | 15 януари 1945 година |
| Цел | ликвидиране на българщината |
| Смъртни случаи | 53 |
| Извършител | ОЗНА |
Велешкото клане (на македонска литературна норма: Масакрот во Велес) е масов разстрел на 53 затворници от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).
Разстрелът се провежда на 15 януари 1945 година, когато служители на ОЗНА застрелват 53 затворника във велешкия затвор. За повечето от затворниците е имало съмнение, че са противници на комунистическата съпротива.[1]
В своята книга „Моят татко – Методи Андонов - Ченто“, синът му Илия Андонов казва, че първият председател на Президиума на АСНОМ разбира случайно за този случай, и че такива действия започват още в края на 1944 година в Скопие, когато там е Едвард Кардел, като гост на Второто заседание на АСНОМ.[2] Коста Църнушанов смята, че затворниците са убити, защото са се смятали за българи. Според него сред тях е имало дейци на ММТРО и ВМРО. Църнушанов смята, че отговорни за разстрела са Ратко Петровски, тогава помощник-началник на ОЗНА, Боро Коробар и Киро Попадиче.[3]
Част от избитите според Църнушанов са:
- Благой Попгьорчев – деец на ММТРО;
- Благой Георгиев – 36-годишен, служител;
- Димко Крепиев – деец на ВМОРО;
- Лазар Крепиев – 64-годишен, братовчед на Димко;[4]
- Пере Торопан – 50-годишен, шивач;
- Раде Торопан – син на Пере;
- Димко Нацев, 52-годишен, манифактурист
- Петре Дърндаров, 52-годишен;
- Димe Сребров, 55-годишен;
- Панче Караколев;
- Асен Варналиев, часовникар, млад мъж, от родолюбивото семейство Варналиеви, дало герои в освободителната борба;
- Коце Църното – шивач;
- Димко Цифкалама;
- Тоде Порецов, касапин;
- Пано Николов – деец на ВМРО, войвода на контрачета;
- Лазо Илиев Сълпянецот, бакалин и брашнар;
- Георги Ставрев Валавичарот.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 924. (на македонска литературна норма)
- ↑ Андонов, Илија - Ченто, „Мојот татко - Методија Андонов Ченто“, Скопје 1999, ISBN:9989-878-89-9
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 246.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 245.
