Богдан Попгьорчев
Богдан Попгьорчев | |
български лекар и революционер | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Богдан Попгьорчев или Попгеорчев е български лекар, жертва на политическия терор в Социалистическа Република Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/db/Vasil_Georgov%2C_Nada_Karpuzova%2CBogdan_Popgeorchev%2C_Mihail_Kushev%2C_Ivan_Prilepchanski%2C_Strahil_Tatarchev%2C_Graz%2C_28_August_1927.jpg/250px-Vasil_Georgov%2C_Nada_Karpuzova%2CBogdan_Popgeorchev%2C_Mihail_Kushev%2C_Ivan_Prilepchanski%2C_Strahil_Tatarchev%2C_Graz%2C_28_August_1927.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/Court_verdict_against_the_traitors_from_Veles.jpg/250px-Court_verdict_against_the_traitors_from_Veles.jpg)
Роден е на 25 май 1904 година в град Велес, тогава в Османската империя. През 1922 година влиза в Македонската младежка тайна революционна организация. От 1924 до 1930 година учи медицина във Виена. След като се завръща започва да работи като лекар към железницата, а впоследствие си отваря частна практика. Разочарова се от братоубийствените войни във ВМРО. Участва в демонстрации пред сградата на управата на Вардарската бановина. Подписва заедно с други съмишленици меморандум за отделяне на Вардарска Македония от Кралство Югославия. Сред основателите е на списание „Луч“. На 28 октомври 1940 година на среща в къщата си подготвя бойкот на посещението на сръбския патриарх Гавриил във Велес по повод 100-годишнината на църквата „Свети Панталеймон“. В него от страна на ВМРО участват Попгьорчев, Георги Попандов и Коце Ванов (кмет на Велес през войната), а от страна на ЮКП - Страхил Гигов и Лазар Стоянов – Азаня. Разпечатани са обявление до народа на партийната техника на ЮКП и бойкотът е успешен.
На 20 април 1944 година като запасен санитарен лекар е повикан на обучение в 56-и пехотвен велешки полк О.З сантираен подпоручник Д-р Богдан Атанасов Поп Георчев.[1][необходимо е уточнение]
По време на Втората световна война е околийски лекар и като такъв помага на редица югославски партизани да се лекуват и крият. През септември 1944 година измъква от германците седем пленени югославски партизани от Осма македонска ударна бригада. При навлизането на югославските партизани на 10 ноември 1944 във Велес е арестуван. Разстрелян е на 15 или 16 януари 1945 година[2] по време на Велешкото клане.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВИА, ф. 363,
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.74-83., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 24 януари 2013
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 245.