Направо към съдържанието

Богдан Попгьорчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богдан Попгьорчев
български лекар и революционер
Роден
Починал
около 15 януари 1945 г. (40 г.)

Богдан Попгьорчев или Попгеорчев е български лекар, жертва на политическия терор в Социалистическа Република Македония.

Студентите Васил Георгов, Нада Карпузова, Богдан Попгьорчев, Михаил Кушев (седнали) и Иван Прилепчански, Страхил Татарчев (прави). Грац, Австрия, 28 август 1927 г. Фото Рихард Герстенбергер
Присъдата на велешките българи, 1945 година

Роден е на 25 май 1904 година в град Велес, тогава в Османската империя. През 1922 година влиза в Македонската младежка тайна революционна организация. От 1924 до 1930 година учи медицина във Виена. След като се завръща започва да работи като лекар към железницата, а впоследствие си отваря частна практика. Разочарова се от братоубийствените войни във ВМРО. Участва в демонстрации пред сградата на управата на Вардарската бановина. Подписва заедно с други съмишленици меморандум за отделяне на Вардарска Македония от Кралство Югославия. Сред основателите е на списание „Луч“. На 28 октомври 1940 година на среща в къщата си подготвя бойкот на посещението на сръбския патриарх Гавриил във Велес по повод 100-годишнината на църквата „Свети Панталеймон“. В него от страна на ВМРО участват Попгьорчев, Георги Попандов и Коце Ванов (кмет на Велес през войната), а от страна на ЮКП - Страхил Гигов и Лазар Стоянов – Азаня. Разпечатани са обявление до народа на партийната техника на ЮКП и бойкотът е успешен.

По време на Втората световна война е околийски лекар и като такъв помага на редица югославски партизани да се лекуват и крият. През септември 1944 година измъква от германците седем пленени югославски партизани от Осма македонска ударна бригада. При навлизането на югославските партизани на 10 ноември 1944 във Велес е арестуван. Разстрелян е на 15 или 16 януари 1945 година[1] по време на Велешкото клане.[2]