Богдан Попгьорчев
Богдан Попгьорчев | |
български лекар и революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Богдан Попгьорчев или Попгеорчев е български лекар, жертва на политическия терор в Социалистическа Република Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 май 1904 година в град Велес, тогава в Османската империя. През 1922 година влиза в Македонската младежка тайна революционна организация. От 1924 до 1930 година учи медицина във Виена. След като се завръща започва да работи като лекар към железницата, а впоследствие си отваря частна практика. Разочарова се от братоубийствените войни във ВМРО. Участва в демонстрации пред сградата на управата на Вардарската бановина. Подписва заедно с други съмишленици меморандум за отделяне на Вардарска Македония от Кралство Югославия. Сред основателите е на списание „Луч“. На 28 октомври 1940 година на среща в къщата си подготвя бойкот на посещението на сръбския патриарх Гавриил във Велес по повод 100-годишнината на църквата „Свети Панталеймон“. В него от страна на ВМРО участват Попгьорчев, Георги Попандов и Коце Ванов (кмет на Велес през войната), а от страна на ЮКП - Страхил Гигов и Лазар Стоянов – Азаня. Разпечатани са обявление до народа на партийната техника на ЮКП и бойкотът е успешен.
По време на Втората световна война е околийски лекар и като такъв помага на редица югославски партизани да се лекуват и крият. През септември 1944 година измъква от германците седем пленени югославски партизани от Осма македонска ударна бригада. При навлизането на югославските партизани на 10 ноември 1944 във Велес е арестуван. Разстрелян е на 15 или 16 януари 1945 година[1] по време на Велешкото клане.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.74-83., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 24 януари 2013
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 245.