Направо към съдържанието

Лошница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лошница
Γέρμας
— село —
Панорамна гледка към селото
Панорамна гледка към селото
Гърция
40.455° с. ш. 21.4292° и. д.
Лошница
Западна Македония
40.455° с. ш. 21.4292° и. д.
Лошница
Костурско
40.455° с. ш. 21.4292° и. д.
Лошница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областСиняк
Площ47[1] km²
Надм. височина780[1] m
Население380 души (2021 г.)
Лошница в Общомедия

Ло̀шница (на гръцки: Γέρμας, Гермас, до 1928 година Λόσνιτσα, Лосница[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.[1][3]

География

[редактиране | редактиране на кода]
Язовирът до селото

Селото се намира на 780 m надморска височина, на 25 km югоизточно от Костур.[1] Разположено е в котловина на река Порос, която се образува от потоците Язовино (Γιαζιοβινό), извиращ в подножието на Яза, над Куманичево и течащ на юг и Мурикисио (Μουρικίσιο), извиращ западно под връх Мурик. Селото е между планините Саракина на запад и Мурик (Мурики) на изток.[4] Площта на землището е 47 km2, обработваемата земя е 7,1 km2, а горите 17 km2.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и Античност

[редактиране | редактиране на кода]

Лошница е заселена за първи път през епохата на неолита. За това свидетелстват три праисторически укрепени пункта, разположени в южната част на селото - две в местността Мелиси и една в местността Кастри. В древномакедонския период в местността Керасово е имало важно селище. Там са запазени много руини от елинистичния, римския и ранновизантийския период. Това селище, което според традицията е първото седалище на Сисанийската митрополия, е разрушено около 500 година от готите на Аларих I.[1]

В пещерата Света Троица югозападно от селото има останки от Неолита, Бронзовата епоха и Средновековието.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Икона на Света Богородица Одигитрия от Лошница, дело на Хадзитанасис Панайоту, 1916 г.

Съдейки по името, селото вероятно е било българско, впоследствие гърцизирано.[3] През първите векове на османското владичество в планината има няколко малки скотовъдни селища - Пираса, Свети Илия (Ай-Лиас), Керасово, Билия, Лошница, Язия, Саракина, Крания и Порос. Около 1750 година жителите на Пираса, Свети Илия, Керасово и Билия са подложени на нападения от турски разбойници и за по-голяма сигурност се заселват в Лошница. Жителите на Саракина се заселват в Горенци, на Крания в Костараджа и на Порос в Богатско. Жителите на Язия се заселват в Горенци, Куманичево и Чурилово, но част и в Лошница - фамилията Дяфис, като завещават земите си на Чуриловския манастир - по-късния чифлик Кукуфика. Жителите на Свети Илия се заселват в къщите на избитото през април 1800 година от капитан Муцо (Муцогрекос) семейство на Ахмед бей. Тъй като принадлежат към рода Санация, малахата получава името Санацийска.[6]

След това в Лошница построяват две църкви енорийската „Свети Георги“ в селото и гробищната „Свети Атанасий“ на едноименния хълм. В периода 1763 - 1777 година Козма Етолийски посещава Лошница два пъти, като при първото си посещение основава училището в селото. В 1761 година лошницати възстановяват по-голямата енорийска църква „Свети Георги“ и малко по-късно, в 1775 година я украсяват с разкошен дървен иконостас и красиви преносими икони.[1]

Трима души от Лошница участват в Гръцкото въстание от 1821 година - Мисиос, който е убит в Негуш по време на Негушкото въстание, и Довас и Кациапис, загинали при пробива при Месолонги.[1]

В 1878 година свещеникът Апостолос Зундикос, подписва от името на лошничани и изпраща заедно с други жители на Сисанийската епархия протест до Великите сили срещу планираното присъединяване на македонските територии към новосъздадената българска държава.[1]

В края на XIX век Лошница е гръцко село в Османската империя на самата южна българска етническа граница. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лошница (Losnitza) живеят 1200 гърци.[7] В 1889 година Стефан Веркович пише за Лошница:

„ На изток от Сачиста, на 5 часа разстояние е разположено християнското село Лошница, състоящо се от 130 къщи. Данъкът им е 11650 пиастри, а инание-аскерие 6600. В селото има едно училище.[8] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лошница е село в Клисурска нахия на Костурска каза и има 600 жители гърци християни.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лошница е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.[10]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лошница има 400 жители гърци.[11]

Лошница в годините на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония 1904 - 1908 година е база и убежище на много гръцки андартски чети, воюващи в околните райони Костурско, Леринско и Кожанско. На 16 юли 1907 година четите на Николаос Цотакос-Гермас и Григорис Фалиреас-Закас са обкръжени от турски части в местността Калогерико край Лошница и в сражението загиват Цотакос и Василиос Цимбидарос и 21 четници.[1]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото два пъти по-голямо с 1500 жители гърци елинофони.[12][13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.[1]

Няколко души от Лошница участват в Гръцко-турската война (1919 - 1922), като Георгиос Пройос е убит в битката при река Сангариос.[1] В 1926 година селото е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос.[1]

През Втората световна война след сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[14] Селото пострадва и от нападения на немци, италианци и българи, като загиват 10 души. В Гражданската война загиват още 48 души.[1] След войната започва емиграция отвъд океана.[3] Селото традиционно произвежда прочут боб и жито.[3] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Лошница на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Гамза[16] Γκαμζιὰ Гидовуно Γιδόβουνο[17] местност ЮИ от Лошница[16]
Яза[18] Γιάζας Воскорема Βοσκόρεμα[17] река в Саракина, началото на Порос[18]
Карагацьо Καραγκάτσιο Фтелиес Φτελιές[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 903[3] 900[3] 1024[3] 1186[3] 1032[3] 1017[3] 799[3] 747[3] 830[3] 720 560 380

В селото има осем църкви - енорийската „Свети Георги“, гробищната „Свети Атанасий“, скалната „Света Троица“ и „Свети Константин“, „Възкресение Господне“, „Свети Козма“, „Света Ирина“ и „Успение Богородично“ в бившето село Керасово.[19]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Василиос Цимбидарос, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.
Георгиос Ксидис от Агулиница, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.
Родени в Лошница
  • Димитриос Дзимас (Δημήτριος Τζήμας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[20]
  • Зисис Дуфляс или Катарахяс (Ζήσης Δούφλιας, Καταραχιάς), гръцки андартски деец, ръководител на лошнишкия комитет[20]
  • Илияс Селциотис (Ηλίας Σελτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[20]
  • Константинос Папайоану (Κωνσταντίνος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[20]
  • Стерьос Мисиос, гръцки андартски капитан
Починали в Лошница
Свързани с Лошница
  • Такис Зьогас (1934 - 2010), виден гръцки фотограф, по произход от Лошница

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Γεωργίου Χρ. Γ., Το Γλωσσικό Ιδίωμα Γέρμα Καστοριάς, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1962.
  • Филипова-Байрова, М. Български думи в говора на с. Гермас (Лошница), Костурско - Известия на Института за български език, 16, 1968, с. 163 - 169.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Τα χωριά της Ελλάδας: Γέρμας Καστοριάς (εικόνες) // Fouit.gr, 28 Μαρτίου 2016. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Τα μικρά γεφύρια του Γέρμα Καστοριάς // Ο Γέρμας Καστοριάς. Посетен на 4 февруари 2021 г.
  5. ↑ Τρίμμης, Κωνσταντίνος Προκόπιος. Αρχαιολογία Σπηλαίων και Γεωγραφικά Συστήματα Πληροφοριών. Το παράδειγμα των σπηλαίων στο νομό Καστοριάς. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας. Τομέας Αρχαιολογίας και Ιστορίας της Τέχνης, 2013. σ. 72. (на гръцки)
  6. ↑ Αλεξίου, Γιώργος Τ. Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς // Fiout.gr, 20 Ιουλίου 2019. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 186. (на руски)
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  12. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Germas Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. ↑ Λόσνιτσα[неработеща препратка]
  14. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  15. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  16. ↑ а б Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  17. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  18. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ Ο ιερός ναός τής Παναγίας στην περιοχή Κεράσοβο του Γέρμα Καστοριάς. Αρχές 20ου αιώνα // Φως της Καστοριάς, 6 Σεπτεμβρίου 2023. Посетен на 18 септември 2023. (на гръцки)
  20. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лошница&oldid=12345984“.