Ресуляни
| Ресуляни Βέλος | |
| — село — | |
  Ресуляни  Ресуляни  Ресуляни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 32 души (2021 г.) |
Ресу̀ляни, още Ресул или Ресула (на гръцки: Βέλος, Велос, до 1928 Ρεσούλιανη, Ресуляни,[1] до 1959 Καλονέρι, Калонери, катаревуса Καλονέριον, Калонерион[2]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на около 10 километра южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 640 m надморска височина на левия бряг на Беливод (Велос).[3] На юг граничи с населишките села Крионери (Девла) и Стерна (Сломища).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Ресуляни е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. То е разположено на самата българо-гръцка езикова граница – на север от него са българоезичните села Бела църква и Песяк, както и двуезичното Моласи.
През 1874 година в селото е построена църквата „Свети Илия“.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ресуля живеят 100 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ресулян е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 15 къщи.[6]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ресулъ е обозначено като гръцко селище.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Ρεσούλιανη са регистрирани 129 жители. В 1928 година селото е прекръстено на Калонери, а в 1959 – на Велос.
Селото произвежда жито, тютюн[3] и частично със скотовъдство.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 129[3][9] | 117[3] | 145[3] | 193[3] | 169[3] | 135[3] | 88[3] | 109[3] | 115[3] | 98 | 77 | 32 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Δήμος Άργους Ορεστικού, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 20 февруари 2021
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 39. (на македонска литературна норма)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
