Вичища (дем Хрупища)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вичища.
| Вичища Νίκη | |
| — село — | |
  Вичища  Вичища  Вичища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 888 m |
| Население | 20 души (2021 г.) |
Вѝчища (в местния говор Вѝчишча, на гръцки: Νίκη, Ники, до 1954 Βίτσιστα или Βύτσιστα, Вициста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 24 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) и на 8 километра югоизточно от Нестрам (Несторио), в северните поли на Одре (Одрия) на левия бряг на река Галешово.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Заимов името Вицани е от българското Бичани, което е от бик, с обичайна графична замяна на б с β.[2]
Според академик Иван Дуриданов името е от първоначален патроним на -ишти -itji от личното име Вичо, хипокористикон от Вито-мир, сравнимо със сръбското лично име Вича. Името съответства на хърватското селищно име Vičići.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато под албански натиск и заселено с албанци мюсюлмани.[4] В края на XIX век Вичища е самотно албанско мюсюлманско село в Костурска каза на Османската империя, обградено от гръцките села Лъка и Скумско от запад, българските Езерец и Головраде от юг и помашкото Забърдени от изток. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вичища (Вичани, Вицани) грешно е показано като гръцко село със 160 жители гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вичища е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[6]
Гръцка статистика от 1905 година отбелязва Вициста като село с 200 жители турци.[7]
Вичищките албанци, може би под влияние на Албанското възраждане, подобно на тези от корещанското изолирано албанско село Сливени, спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.[8]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година във Вициста (Βίτσιστα) има 30 мюсюлмански албанофонски семейства.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вичища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Вичища е обозначено като албанско селище.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вичища (Вичишта) има 35 къщи арнаути мохамедани.[12]
В 1924 година мюсюлманските му жители се изселват в Албания и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е почти изцяло бежанско със 121 жители бежанци от 123[13][4] или според други данни изцяло бежанско с 38 семейства и 131 души гърци бежанци.[14] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно и жителите му се изселват в полските села, но след войната се връщат.[4]
През 1954 година селото е прекръстено на Ники, в превод победа.
Жителите се занимават с отглеждане на жито, овошки и малко със скотовъдство.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 303[4] | 318[4] | 123[4] | 261[4] | 0[4] | 206[4] | 107[4] | 65[4] | 69[4] | 55 | 41 | 20 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вичища
Никола Йорданов (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина, Седма кумановска дружина[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 181.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Niki Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137 - 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 326, 834.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Niki., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035503/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/071.htm, посетен на 6 април 2008
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 326.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
