Малка София
Малка (Мала) София или по-рядко Втора София[1] (на гръцки: Μικρή Σόφια, Микри София, Δεύτερη Σόφια, Девтери София) е название, давано на различни селища, най-често това са села във Вардарска и Егейска Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името започва да се използва от жителите на Македония в края на XIX и началото на XX век, когато в района се появяват сръбската и гръцката пропаганда, за да се подчертае значителното участие на население на съответните села в българските комитети и чети и тяхната подкрепа за съществуването на български училища и екзархийски църкви. Така тези селища са определяни като миниатюри на българската столица.[2][3][4]
Терминът се използва в Гърция и по-късно, често за описание на същите селища, или за да се подчертае сътрудничеството на жителите с окупационните сили, независимо дали са били италиански, немски или български, или за включването им във въстаническите въоръжени части на Охрана и СНОФ.[5][6]
Терминът се използва и в по-ново време.[7]
Селища
[редактиране | редактиране на кода]Име | Име | Административна единица | Държава |
---|---|---|---|
Баница | Βεύη | дем Лерин | Гърция[8] |
Велгощи | Велгошти | община Охрид | Северна Македония[7] |
Горно Броди | Άνω Βροντού | дем Сяр | Гърция[9] |
Горно Върбени | Ξινό Νερό | дем Суровичево | Гърция[10] |
Долно Котори | Υδρούσσα | дем Лерин | Гърция[11][4] |
Драчево | Драчево | община Кисела вода | Северна Македония |
Дреновени | Κρανιώνας | дем Костур | Гърция[12] |
Загоричани | Βασιλειάδα | дем Костур | Гърция[13][14][2][1][15] |
Кирят Екрон | קִרְיַת עֶקְרוֹן | Централен окръг | Израел[16] |
Крива | Γρίβας | дем Пеония | Гърция[17] |
Кукуш | Κιλκίς | дем Кукуш | Гърция[18] |
Локвица | Локвица | община Брод | Северна Македония |
Осничани | Καστανόφυτο | дем Хрупища | Гърция[1] |
Плевня| | Πετρούσα | дем Просечен | Гърция[6] |
Раотинце | Раотинце | община Йегуновце | Северна Македония |
Саракиново | Σαρακηνοί | дем Мъглен | Гърция[3][19] |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Περικλής Αργυρόπουλος. Ο Μακεδονικός Αγώνας: Απομνημονεύματα. Ίδρυμα Μελετών Χερσονήσου Αίμου, 1984. σ. 379. (на гръцки)
- ↑ а б Νικόλαος Δημ. Σιώκης, Ο Μακεδονομάχος ιατρός Ιωάννης Αργυρόπουλος (1852-1920), Πρακτικά συνεδρίου για τα 100 χρόνια από τον θάνατο του Παύλου Μελά, Εταιρία Μακεδονικών Σπουδών, σελ. 209
- ↑ а б Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia. Institute for Balkan Studies, 1966. p. 218. (на английски)
- ↑ а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 197.
- ↑ Koliopoulos, John S. Plundered loyalties: Axis occupation and civil strife in Greek West Macedonia, 1941-1949. Hurst & Company, 1999. It was a post, a base and a refuge of Bulgarian bands, the centre of all Bulgarian activity -little Sofia. Its inhabitants, Mitropoulos was instrumental in the foundation of SNOF, and collaborated 146 Men at war (на английски)
- ↑ а б Boinodirs, Stavros. Andros Odyssey - The Return: 1940-1990. iUniverse, 2011. ISBN 1462019943. с. 19.
- ↑ а б Бакалов, Недјалко. Во Малата Софија во 1913 година загинале 13 големи Бугари // Трибуна, 08.07.2023. Посетен на 7 януари 2025 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георги Младеновъ. Единъ гласъ от Пекингъ. Македоно-Български прегледъ „Вардаръ“., брой 3, 2005, архив на оригинала от 6 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090106173252/http://www.macedonobulgarianreview.com/MAKEDONSKI_GLAS.htm, посетен на 19 януари 2007
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди. София, септемврий 1929.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Архивиран от оригинала на 2012-02-27. Посетен на 2007-09-03.
- ↑ Доклад на Димитриос Кабурас от февруари 1932 г. Централен партиен архив, ф.214, оп.1, а.е.573, л.116.
- ↑ Королов, Лари-Лабро. Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония. София, Македонски научен институт, 2016. ISBN 978-954-8187-98-5. с. 105.
- ↑ Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133) // Архивиран от оригинала на 2009-07-26. (на английски)
- ↑ Шклифов, Благой. „Костурският говор“. София, 1973, ср. 149-150.
- ↑ The Slavonic and East European review, 69, School of Slavonic and East European Studies, University of London, 1991, p. 302.
- ↑ Георги Младеновъ. Единъ гласъ от Пекингъ. Македоно-Български прегледъ „Вардаръ“., брой 3, 2005, архив на оригинала от 6 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090106173252/http://www.macedonobulgarianreview.com/MAKEDONSKI_GLAS.htm, посетен на 19 януари 2007
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 543
- ↑ Καρβούνης, Νίκος. Σειρά Πολεμική Βιβλιοθήκη Φεξή, εκδ. Εκδοτικός Οίκος Γεωργίου Δ. Φεξή, 1914. σελ. 9
- ↑ Αργυρόπουλος, Αναμνήσεις Κ. Ι. Μαζαράκη - Αινιάνος, τόμος 199, εκδ. Ίδρυμα Μελετών Χερσονήσου Αίμου, 1984, σελ. 246.