Раотинце
| Раотинце Раотинце | |
| — село — | |
 | |
  Раотинце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 467 m |
| Население | 565 души (2002) |
| Пощенски код | 1215 |
| МПС код | TE |
| Раотинце в Общомедия | |
Раотинце (вариант Раотинци, понякога книжовно Рахотинце или Рахотинци, на македонска литературна норма: Раотинце; на албански: Raotinca, Раотинца) е село в Северна Македония, община Йегуновце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 14 километра североизточно от град Тетово, в областта Долни Полог в подножието на планината Жеден и през него минава най-голямата река в Северна Македония Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото споменаване на Рахотинце е във вакъфа на Мехмед бег от 1461/1462 като село със „70 коси“. В същия документ е спомената и църквата „Свети Илия“. Във вакъфа на Кебир Мехмед Челеби от 1468/1469 година селото е споменато като Радотинце.[1]
През учебната 1897 – 1898 година в Раотинци функционира българско училище.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Раотинци има 360 жители българи християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 464 християнски жители на Раотинци са българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
В 1912 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Раотинци е център на община от четири села и има 82 български къщи с 625 жители.[5]
След разгрома на Югославия от Нацистка Германия през април 1941 година във Втората световна война Раотинце попада на границата между българската и италианската окупационна зона. Италианските власти искат присъединяването на целия Полог към Албания. Жителите на Раотинце провеждат серия от акиции и изпращат писмени протести пред германската военна администрация с желание за присъединяване към България и така спечелват за селото прозвището Малката София. В крайна сметка най-северната част на Полога в района на селата Раотинце и Теарце влиза в границите на България, където остава до 1944 година.
Днес Раотинце е едно от малкото села в Полога с преобладаващо македонско население. Според преброяването от 2002 година Раотнице има 565 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 559 |
| албанци | 4 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
От извора Юрия в Раотинце компанията „Ротико“ бутилира минералната вода „Менада“.
Патронният празник на Раотинце е Свети Илия, 2 август.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цитирано по:Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.108 и 112.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
