Вратница
| Вратница Вратница | |
| — село — | |
 Люботрън, сниман от Вратница | |
  Вратница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 724 m |
| Население | 505 души (2002) |
| Пощенски код | 1225 |
| МПС код | TE |
| Вратница в Общомедия | |
Вра̀тница (на македонска литературна норма: Вратница; на албански: Vratinca) е село в Северна Македония, в община Йегуновце, разположено в областта Долни Полог в югоизточните поли а Шар планина под връх Люботрън.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е отдалечено на 22 километра от Тетово и на пет километра от граничния пункт при Яжинце.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Вратница е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Вратница. — има около 100 български кѫщи, 1 църква, 1 училище, 1 ханъ и 2 — 3 продавници на разни дребни стоки. Името на селската църква е св. Константинъ и Елена, но въ деня на тѣзи святи вратничани, съ много гости отъ околнитѣ села, съ голѣмо тържество ходятъ да празднуватъ и колятъ курбанъ на развалинитѣ на старата си църква, която е носила едно име съ сегашната и която се намира на 1/4 ч. подъ селото между много джбове.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вратница има 780 жители българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 150 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 880 християнски жители на Вратница са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]
По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вратница е център на община от две села и има 131 къщи с 1131 жители българи.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Андрея Хр. Божинов от Тетово е български кмет на Вратница от 12 февруари 1942 година до 17 септември 1942 година. След това кмет е Кирил Илиев Симов от Тетово (5 февруари 1943 - 12 август 1944).[7]
В 1961 година Вратница има 1384 жители. Поради миграцията към градовете този брой в 1994 година намалява на 572 (522 македонци, 33 сърби, 17 други), а в 2002 на 505.
Според преброяването от 2002 година Вратница има 505 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 482 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 20 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вратница
Рафаил Столев (1847 – 1932), български общественик
Славко Милосавлевски (1928 – 2012), политик от Югославия и Република Македония- Киро Поповски (1942 – 1995), политик от Социалистическа република Македония
- Петър Сибинов Арнаудов, търговец на жито в Русе, баща на Михаил Арнаудов (1878 – 1978) и Илия Арнаудов (1889 – 1946)
- Починали във Вратница
- Славко Милосавлевски (1928 – 2012), политик от Югославия и Република Македония
- Други
- Михаил Арнаудов (1878 – 1978), български литературен историк, общественик, академик, по произход от Вратница
- Илия Арнаудов (1889 – 1946), български оперен режисьор и музиковед, по произход от Вратница
- Петър Арнаудов (1924 – 2016), български цигулар и музикален педагог, по произход от Вратница
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 62.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
