Беловище (община Йегуновце)
Тази статия е за тетовското село. За гостиварското вижте Беловище (община Гостивар).
| Беловище Беловиште | |
| — село — | |
 Църквата „Света Петка“ в Беловище | |
  Беловище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 669 m |
| Население | 311 души (2002) |
| Пощенски код | 1225 |
| МПС код | TE |
| Беловище в Общомедия | |
Беловище или Беловища (изписване до 1945 Бѣловище/Бѣловища, на македонска литературна норма: Беловиште; на албански: Bellovishta) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог в югоизточните поли на Шар планина под връх Люботрън.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е от първоначалното *Бѣловишти, патроним на -ишти < -itji от фамилното име Белов, който идва от личното Бело, като съответства на сръбското селищно име Bjelovići в Босна, чешкото Bělovice, полското Bielowice.[1]
Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Северозападно над селото е късноантичната и средновековна крепост Градище.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година Беловище е отбелязано като село с 47 джизие ханета (домакинства).[3]
В края на XIX век Беловище е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | Бѣлавище. – има 80 кѫщи, 1 църква и едно училище, а понеже отъ тука минава пѫтя за Прищина, то селото има и единъ ханъ и ковачница. Въ околностьта на Бѣловище има 2 църковища. Бѣловищани правятъ ордия и колятъ курбанъ на зимний св. Атанасъ.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бѣловище има 550 жители българи християни.[5]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 120 сръбски патриаршистки къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 600 християнски жители на Беловища са българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[7]
При избухването на Балканската война трима души от Беловище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Беловище е село във Вратнишка община и има 102 къщи с 960 жители българи.[9]
Според преброяването от 2002 година Беловище има 311 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 303 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 7 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Беловище
Тоде Якимов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179.
- ↑ Алексова, Блага. Средновековни наоѓалишта во Полозите // Гласник на Институтот за национална историја 3 (1). 1959. с. 225. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 62.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 22.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
| ||||||||
