Направо към съдържанието

Шемшево (община Йегуновце)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Шемшево.

Шемшево
Шемшево
— село —
42.0247° с. ш. 21.0797° и. д.
Шемшево
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаЙегуновце
Географска областДолни Полог
Надм. височина390 m
Население1737 души (2002)
Пощенски код1228
МПС кодTE
Шемшево в Общомедия

Шемшево (на македонска литературна норма: Шемшево; на албански: Shemsheva, Шемшева) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.

Селото е разположено в областта Долни Полог на левия бряг на Вардар.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Шемшова с 50 джизие ханета (домакинства).[1]

В края на XIX век Шемшево е предимно албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шемшево има 60 жители българи християни и 154 арнаути мохамедани.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 10 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 24 християнски жители на Шемшево са българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Шемшево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Шемшево е център на община с девет села и има 43 къщи с 554 жители българи и албанци.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Н. Балабанов от София е български кмет на Шемшево от 22 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кмет е Кръстю Васев Илиовски от Скопие (12 май 1943 - 27 декември 1943 и 10 март 1944 - 12 август 1944).[7]

Според преброяването от 2002 година Шемшево има 1737 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 113
албанци 1616
турци 4
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 4
Родени в Шемшево
  • Абдилаким Адеми (р.1969), политик от Северна Македония, министър
  • Костадинка Георгиевска (р. 1952), писателка от Северна Македония и Германия
  • Илия Митрев Зафиров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 скопска дружина[9]
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 265.