Шемшево (община Йегуновце)
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Шемшево.
Шемшево Шемшево | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Йегуновце |
Географска област | Долни Полог |
Надм. височина | 390 m |
Население | 1737 души (2002) |
Пощенски код | 1228 |
МПС код | TE |
Шемшево в Общомедия |
Шемшево (на македонска литературна норма: Шемшево; на албански: Shemsheva, Шемшева) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог на левия бряг на Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година е отбелязано село Шемшова с 50 джизие ханета (домакинства).[1]
В края на XIX век Шемшево е предимно албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шемшево има 60 жители българи християни и 154 арнаути мохамедани.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 10 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 24 християнски жители на Шемшево са българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Шемшево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Шемшево е център на община с девет села и има 43 къщи с 554 жители българи и албанци.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Н. Балабанов от София е български кмет на Шемшево от 22 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кмет е Кръстю Васев Илиовски от Скопие (12 май 1943 - 27 декември 1943 и 10 март 1944 - 12 август 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година Шемшево има 1737 жители.[8]
Националност | Всичко |
македонци | 113 |
албанци | 1616 |
турци | 4 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 4 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Шемшево
- Абдилаким Адеми (р.1969), политик от Северна Македония, министър
- Костадинка Георгиевска (р. 1952), писателка от Северна Македония и Германия
- Илия Митрев Зафиров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 скопска дружина[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 265.
|