Георгиос Катехакис
| Георгиос Катехакис Γεώργιος Κατεχάκης | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Депутат | |
| Георгиос Катехакис в Общомедия | |
Георгиос Катехакис или капитан Рувас (на гръцки: Γεώργιος Κατεχάκης, Καπετάν Ρούβας) е гръцки офицер – генерал-майор, политик – министър на отбраната, революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Георгиос Катехакис е роден през 1881 година в Пумбия[3][4] или в Платанос[5] на остров Крит. Завършва гимназия и военно училище и през 1902 година получава чин младши лейтенант от гръцката армия. Присъединява се към гръцката пропаганда в Македония в края на 1904 година. На 13 ноември 1904 година по нареждане на Евтимиос Каудис извършва клане над мирното българско население в Зелениче. Сътрудничи си още с Димитър Далипо, Дукас Дукас, Георгиос Цондос и Йоанис Симаникас. Скоро след това заболява от апандисит и се прибира на лечение в Атина, като е заместен от Георгиос Томбрас.[6]
По-късно подновява дейността си в района на Бер[7] и Воден, като замества Константинос Мазаракис и се грижи по обезпечаването на главния пункт за проникването на гръцката пропаганда Катерини. Под негова команда са четите на Емануил Бенис, Константинос Гарефис, Емануил Кацигарис, Йоанис Симаникас, Емануил Скундрис и Котулаки, с район на действие Мъгленско и Паяк планина на север.[8]
През Балканската война е върховен главнокомандващ на андартските чети в Костурско и Епир и води сражения съвместно с Костурската съединена чета срещу турски части.[9]
През 1916 година е повишен в чин майор и е назначен за началник на 9-а гръцка дивизия, разквартирувана в Солун. По-късно работи в Министерство на отбраната на Гърция. През 1920 година си подава оставката и до 1922 година е в пенсия, когато става генерал-губернатор на Тракия. През 1923 година вече с чин генерал-майор се оттегля от службата си и през декември 1923 година е избран за депутат от Ираклио.[10] Влиза в няколко гръцки правителства като министър на отбраната на Гърция.[11]
Капитан Рувас на няколко пъти се споменава в романа на Никос Казандзакис „Алексис Зорбас“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 83.
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
- ↑ Κατεχάκης, Γεώργιος (Πόμπια Ηρακλείου Κρήτης, 1881 - Ηράκλειο, 1938) - Εκδοτική Αθηνών Α.Ε. // Посетен на 2024-10-31. (на гръцки)
- ↑ Η Σημασία της Θυσίας των Κρητών Μακεδονομάχων (1903-1908) // Архивиран от оригинала на 2014-08-19. Посетен на 26 февруари 2013 г. (на гръцки)
- ↑ Σάββας, Δημήτριος. Ο στρατηγός Γιώργος Κατεχάκης // Πατρίς. Посетен на 27 февруари 2013 г. (на гръцки)
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 197. (на гръцки)
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 357.
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр. 4, 2011, с. 47
- ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Костурско благотворително братство — София, 1920, стр.440. [1]
- ↑ Μητρώο Πληρεξουσίων, Βουλευτών και Γερουσιαστών: 1822 – 1935. Αθήνα, Βουλή των Ελλήνων, Εθνικό Τυπογραφείο, 1986. σ. 226 – 227. (на гръцки)
- ↑ Γεώργιος Α. Σήφακας, επιμ. (1933). Κρητικαί Μελέται: Ιστορία-Αρχαιολογία-Λαογραφία, Έτος Α΄ – Αριθ. 1-2. Αθήνα. [2][неработеща препратка]
